Колкото и да са склонни съпрузите да общуват и да се забавляват с други хора, — те трябва винаги да чувствуват тази сигурна ограда около себе си и свещената територия, принадлежаща единствено на тях двамата, не бива никога да се разкрива пред другите! — —
И тук също — както впрочем при всеки вид общуване между хората — умението да се мълчи е истинско „изкуство“, — то трябва да бъде научено от всеки, който не го е още овладял! —
Онова, което засяга единствено съпрузите, не бива никога да стига до ушите на другите, дори когато тези други са най-близките приятели и роднини, — в това число и самите родители! —--
Крайно съмнителна си остава получената по този начин „помощ“, — независимо, че доверените лица може да имат най-добросъвестни и чисти намерения да окажат истинско съдействие!--
Много по-често, вместо да получат действителна помощ, така съпрузите само подхранват бедата, която всъщност са искали да избегнат, и сега тя се разраства и избуява истински, въпреки че в началото е могла да бъде много лесно задушена още в зародиш, ако сами се бяха постарали да я премахнат, вместо да се оплакват на другите какви страдания им причинява тя!
Но и своето щастие е най-добре да запазите за себе си и да не го разпилявате с празно самохвалство! —
Не бива да го споделяте, макар и само на думи, с другите!--
Ако двама съпрузи са съумели да изградят своето щастие като съединено в Духа цяло, това засяга единствено тях самите...
Бъдете преди всичко нащрек да не будите завист, която — често пъти изкуствено приспана — може много лесно да бъде събудена, когато някой бъбривец си развърже езика и започне да се хвали със съпружеското си щастие! —
В противен случай вие вредите и на завистника, и на себе си, тъй като завистта винаги задействува сили, отричащи причината за завистта и насочени еднакво както срещу завистника, така и срещу събудилия завистта човек, понеже нейната цел е да бъде унищожена ценността, притежавана от обекта на завистническите чувства, която завистникът би горещо желал сам да притежава...
Но ако мълчанието е препоръчително, когато сме щастливи или ни заплашва беда, още по-важно е да премълчим, когато някои се упражняват в плоско, противно остроумничене и си доставят примитивното удоволствие да издевателствуват над другите, опитвайки се да натикат брака долу, в плиткото, тинесто блато на плачевната си духовна нищета, за да пуснат в ход с глупаво хихикаие булевардната си „мъдрост“ и да се насладят на кръчмарските си дебелащини!
Всеки читател на тези редове ще разбере без особени трудности какво имам предвид...
Нека само никой не си въобразява, че подобно пустословно остроумничене би било допустимо, ако се упражнява от хора, които в никой случай не могат да бъдат упрекнати, че са посегнали някога сериозно на светостта на брака!
Святото не бива да бъде никога обект на безвкусни шеги, ако искаме да остане незасегнато от плесента на разложението, и дори най-незлобливият хумор ще трябва да си сложи тук юзди, за да не опустоши нещо, което съвсем няма намерение да опустошава! — —