Свято за човека остава само онова, което той продължава да чувствува като „свято“: — което е винаги пощадено от принизителни слова и недосегаемо за всяка непроникната от пиетет към него житейска изява...
Свещената територия, чиито праг не бива да прекрачва никой друг освен двамата съпрузи, се простира всъщност далеч отвъд стените на тяхната спалня!
Тя обхваща немалко други неща, които сами по себе си съвсем не изискват скритост...
Общността иска да останат скрити за външния свят някои неща, макар те да нямат пряка връзка със самия брак. —
Общността се нуждае от непоколебимо доверие и изисква да можеш по всяко време да застанеш лице в лице със свързания с теб човек, както заставаш пред самия себе си! — — —
Общността не търпи присмеха и подигравките!
Общността няма нищо общо с безсърдечната, презрителна насмешка!
Общността държи съпрузите винаги да се щадят взаимно: — да се стремят да прикриват слабостите на другия и да му помагат!
Живот в общност е възможен само тогава, когато и двамата съпрузи знаят, че никой от тях няма защо да крие от другия нещо, което е готов да признае пред самия себе си. —--
Само така общността може да се превърне във външна школа за вътрешно съвършенство!
С любов и отстъпчивост едва ли ще се постигне много, докато не съществува пълната увереност, че вратата на тази школа си остава здраво заключена и се отваря само пред двамата съпрузи, решени да се учат цял живот един от друг!
Първо трябва да изчезне всеки страх, че някой ден може необмислено да бъдат споменати пред други хора неща, които двамата са смятали за грижливо защитени в рамките на своята общност!
Трябва напълно да се изключи опасността до ушите на другите да стигне онова, което съпрузите са споделили помежду си!
В немалко случаи намиращата се вече в процес на изграждане общност е била преждевременно разрушена в резултат на необмислени приказки! ---
Общността се простира най-после и върху всички несгоди и изпитания, сполетели брачния ти партньор, дори ако ти самият не си засегнат от тях и не придаваш същото значение на породилата ги причина, — било защото не знаеш докъде стига нейното действие, било защото я възприемаш по друг начин.
Много често в такива случаи се оказва просто невъзможно да споделиш бремето на другия, но винаги можеш да покажеш готовността си да му помогнеш да го носи и с това да облекчиш потискащия го товар. — — —
Не се отказвай от готовността си да помогнеш дори да си сигурен, че не си в състояние да окажеш помощ, защото самата решимост да предложиш подкрепата си ще помогне на другия да понесе изпитанието! — — —
Общността не може да бъде запазена и в случаите, когато единият от двамата съпрузи има горчивото чувство, че е принуден сам да се катери нагоре със своя товар — все едно дали той е наистина непоносимо тежък, или е такъв само в неговата представа — и че партньорът му е твърде малко засегнат от това изпитание. —
Няма, разбира се, нищо по-естествено от съвместното носене на бремето тогава, когато съдбата го стоварва върху плещите и на двамата съпрузи, но много често и най-горещо обичащият не си дава сметка за дълга си да сподели изпитанието, когато вижда, че не е в състояние да носи наравно — нито дори да разбере истински — потискащия партньора му товар...