Но ако бракът е истинско единение на двама души и ако в живота на съпрузите се налага да бъдат понесени страдания, които често се оказват поносими само благодарение на твърдото единство на двете воли, — на свой ред и радостта, към която той се стреми, трябва да бъде такава, каквато двойката може да породи само при условие че е споена в ново живо единство. — —
Тогава всеки от съпрузите е едновременно и даряващ, и дарен, и само двамата заедно са в състояние да умножат тази радост, белязана с баграта на единството!...
Само ако двете воли са обединени в една, те ще могат да посрещнат по този начин страданието, както и да изживеят най-светли радости, породени от това единство! —
Онзи брак, който съзнава своята сила и умее да се възползва от нея, няма да бъде никога разклатен от страданията и няма никога да страда от недостиг на радост! — — —
Той владее изкуството да сведе страданието до най-тесните му граници!
Той познава радости, каквито никаква мъка не е вече в състояние да помрачи!
А тази радост, тази сила да бъде измествано страданието, излъчвана от брачната двойка, ще озари и всички останали хора, които влизат в досег със съпрузите...
Така този брак ще упражнява благотворно въздействие далеч отвъд границите на собствената си сфера и ще се окаже всъщност несравнимо по-ползотворен от немалко други брачни съюзи, в които съпрузите отдавна вече са се отучили да си доставят взаимно радости и нямат никаква представа за радостта, която би могла да възникне от тяхното единение, — защото, улисани в прекомерната си загриженост да помагат най-усърдно и дейно на другите, те забравят най-важния си дълг: — да изградят хармонично преди всичко своя собствен брак. — — —
Пълна противоположност на тази така погрешно надценявана усърдност, убедена, че дългьт и да „обича ближния“ започва едва с най-далечните и хора, и стремяща се да направи щастливи другите, прогонвайки същевременно всяко щастие от своя собствен дом, — е бракът, познаващ щастието на единството в радостта на хармонията, който едва ли съзнава, че помага на другите, като — оставайки строго в границите на своята собствена сфера —- намалява земното страдание и се стреми да измести с радост онези изпитания, които си остават все пак неизбежни. — — —
Такъв брак е истински храм на радостта, откъдето ще се излива благослов чак до най-далечните бъдни поколения! — — —
Впрочем всеки брак на нашата земя би трябвало да стане храм на радостта в този свят на страданието и всеки един брак би могъл наистина да се издигне на такава висота, стига у двамата съпрузи да не липсва волята да постигнат онази чиста, върховна радост, която може да се създаде само в споеното двуединство на брачния съюз! — —
Иска ли това земно човечество да стигне един ден до съвършенството, което е достъпно за него още тук, в нашия „външен“ свят, — само истинският брак е способен да извърши подобно чудо: — бракът, който сам себе си усъвършенствува в радост!---
А за да може това да стане, трябва да възникнат хиляди такива брачни съюзи, изпълнени със съзнанието за изключителната си сила да прогонват земните мъки и да умножават най-чистите радости на тази земя! — — —