<<< ЗА ИЗКУШЕНИЕТО И ДРУГИ ОПАСНОСТИ
Когато един брак е сключен в любов, единството на двамата съпрузи е така защитено и укрепено в неговото лоно, че твърде рядко би се удало на някакъв външен фактор да смути взаимните им чувства...
И все пак за нито един брак не може да съществува пълна сигурност, че изкушението няма да успее да се промъкне по някакъв начин до него!
А именно при доближаване на изкушението ще се покаже дали даден брак действително се корени в истинска любов, или мъжът и жената са били тласнати един към друг само от едно влечение — влечение, което и у двете страни може много лесно да бъде на свой ред изместено от друго влечение...
Щом бракът е пуснал здрави корени в истинската любов, и най-голямото изкушение няма да успее да му навреди!
Дори ако изкушението бъде надвито едва след тежка борба, любовта ще удържи в края на краищата победа, защото всички сили на изкушението не са в състояние да окажат по-нататъшна съпротива, щом истинската любов осъзнае своята сила и я използва, за да се бори със заплашващата я опасност! — —
Но въпреки това трябва да останеш бдителен и да не чакаш изкушението да се усили дотолкова, че да ти е вече невъзможно да го победиш без тежка борба!
В твоя власт е да се самовъзпиташ в такава бдителност или пък да предпочетеш да се отдадеш лекомислено на изкушението, докато то не те притисне здраво в жестоката си прегръдка, от която не ще успееш вече да се измъкнеш без най-решителна съпротива. — —
Изкушението може да те застигне навсякъде, дори изобщо да не го търсиш, дори да подбираш най-грижливо пътищата си, само и само да избегнеш срещата с него, от която толкова те е страх. —
Но изкушението не е още само по себе си „грях“!
Чак когато почнеш да му обръщаш внимание, — когато го допуснеш прекалено близо до себе си, — когато го подклаждаш и си играеш с него, — няма вече да имаш право да се смяташ за невинен! — —
Дори да успееш да удържиш в крайна сметка победа, ти ще си сложил вече върху плещите си тежък грях и няма да намериш покой, докато всички последици от този грях не изчезнат от живота ти! — — —
Може би ще ти се наложи да признаеш пред себе си, че твърде често не си се показвал бдителен тогава, когато си бил безспорно длъжен да проявяваш бдителност? —
Ала няма никакъв смисъл да се самоизмъчваш!
Колкото и горчиви упреци да си отправяш, няма да успееш да заличиш онова, което е вече станало, а следите от своите грешки ще можеш да отстраниш от живота си само ако се постараеш да сведеш до минимум последиците от всички злини, които са произлезли, или могат в бъдеще да произлязат, от тези грешки. — —
От всеки опит трябва да извличаш съответен урок, — така твоята простъпка ще те научи, че само ако запазиш бдителността си, няма да се товариш занапред с вина, макар и да не ти е възможно да останеш винаги далеч от всяко изкушение...
Трябва да се научиш да владееш и най-слабото си усещане, внимателно да го преценяваш и да го отпъждаш от себе си в същия миг, в който почувствуваш, че в него се опитва вече да се прокрадне изкушение!