Ала рекат ли и на теб да попречат да извоюваш свободата си, твой висш и свещен дълг е да им обърнеш най-решително гръб!---
Аз не твърдя, че ще можеш да избегнеш всяко изкушение, а те уча как да му се противопоставиш!
Дори накрай света да избягаш, изкушението ще намери начин да те настигне и в най-далечното ти уединение...
Трябва така да се самовъзпиташ, че да можеш да се изправиш навсякъде и по всяко време лице в лице с него, — отнапред сигурен в своята победа, — запазил трезво спокойствие, колкото и съблазнителни да са използваните от изкушението уловки: — невъзмутим в категоричния си отказ и изпълнен с твърда решимост!
Тогава не само ще съумееш да опазиш брака си свят и пощаден от каквото и да е омърсяване, но ще спестиш и на себе си, и на свързания с теб човек немалко страдания, макар понякога те да не са нищо повече от мимолетни огорчения, които се забравят още на другия ден. —
Ала и други опасности, идващи от дълбините на емоционалния живот, могат да застрашат щастието на брака: — те крият едва ли не същите рискове, както и изкушението, което само привидно идва отвън, понеже навън се намира поводът за неговата изява.
И тук е нужно да бъде отправено предупреждение, понеже и тук могат все още да бъдат избегнати немалко беди, стига незабавно да осъзнаеш, че твой дълг е да предотвратиш надвисналата опасност...
У всеки жител на тази земя има една вътрешна област, която той самият тъй малко познава, че му е съвсем невъзможно да я разкрие напълно пред когото и да е от своите ближни, — не понеже трябва да пази някаква тайна или понеже става въпрос за нещо толкова възвишено, че не може да се изкаже с думи, — а просто защото човек познава твърде малко собствените си дълбини...
Не е изключено единството на двамата съпрузи в брака да ги подведе да започнат опити за пълно разбулване един пред друг, стигащо чак до области, където върховна повеля налага булото да остане, — за да се изправят изведнъж ужасени и обзети от взаимно, предизвикано от самите тях разочарование, чието повече от съмнително основание може да се търси единствено в самосъздадените призрачни карикатури, изкривили до неузнаваемост техните образи. — —
Съпрузите вярват, че трябва да се разкрият един пред друг до най-съкровените си дълбини, а след това — помислили, че се виждат най-после душевно разголени — се стъписват уплашени, без да подозират, че всъщност си показват един другиму само едни плашила, на които са повярвали повече, отколкото на самата действителност. —
Две същества, които винаги са се чувствували най-дълбоко в себе си като едно цяло, си стават изведнъж чужди, понеже са пожелали думите им да бъдат истинни там, където думите никога не могат да се доберат до истината...
Една външна случка, една среща или кой да е друг външен повод буди изведнъж съмнение: все още ли си „принадлежат“ изцяло, а това веднага ги кара да се питат колко сигурни са всъщност чувствата им и да почнат да ровят и да чоплят в себе си, докато не си внушат, че най-после са се разголили до мозъка на костите си.
Така те се подлагат на истинска вивисекция и понеже е било невъзможно да намерят по този начин себе си, от собствените си вътрешности са създали оня фантом, в който си мислят, че са постигнали своята действителна същност. —