А сега си показват един другиму тази уродлива химера и се стъписват, ужасени и отвратени от нейния вид.
Големи нещастия са били причинени по този начин от чиста глупост и не един брак, имал всички основания да се съхрани пред лицето на Бога, е бил разтрогнат поради този странен стремеж към истинност, който е трябвало да доведе неизбежно до заблуда, понеже се е доверявал повече на думите, отколкото на вътрешната сигурност на живото си чувство — единствения възможен за него източник па истината...
Не само че не е нужно да се стараете да изложите един пред друг на показ всеки смътен порив, опитващ се да внесе смут в чувствата ви там, където знаете толкова малко за себе си: — винаги гибелни са усилията да се изтласкват преднамерено на бял свят неща, които нямат ясни очертания дори в светлината на собственото ни съзнание, и преливат в най-противоречиви — ту по-светли, ту по-тъмни — багри, за да бъдат напъхани в калъпа на точно определени думи! — —
Много лесно биват изричани слова, чиито последици не могат цял живот да бъдат вече заличени!
А и при такива смътни пориви, за които е просто невъзможно да се проявят в ясно очертани форми, думата непременно ще доведе до изопачаване, до огрубяване и пресилване, опита ли се да придаде форма и израз на все още неизразимото и неоформеното...
Стига се до изричане на думи, от които изпадаме в ужас още докато езикът ни — сякаш гонен от някакъв демон — напира да ги изкрещи...
Още в следващия миг ни се иска да си вземем назад казаното, но устните ни вече са готови — въпреки нашето нежелание — да изрекат далеч по-язвителни слова...
Думи, които съвсем не сме искали да кажем, изплуват от бездни, за които изобщо не сме подозирали, и тези думи звучат убедително какго за нас, така и за другия, макар да са всичко друго освен свидетелство за истината...
Ала бъдат ли веднъж изречени, никоя земна сила не е в състояние да ги върне обратно в неизповедимото и дори ако по-късно се отречем най-категорично от тях, доверието в нас ще бъде вече разколебано. — —
Вие обаче сте си разменили лъжливи слова, тласкани само от една безумна илюзия, — когато сте решили, че най-после трябва да си кажете в очите „истината“, сякаш това не ви се е случвало никога досега!--
Особено ако сте се опитвали да подсилите с гневен и разпален тон въздействието на своите думи! — — —
При спокойно обсъждане скоро ще установите как подобни думи губят привидната си истинност, — често ще си дадете дори сметка, че неизопачена представа за истината би ви дало точно обратното на онова, което сте усещали в своята заблуда като „истинно“...
Но сега вече вашето прозрение е за жалост твърде закъсняло и въпреки цялото си разкаяние вие няма да успеете да промените кой знае какво. — —