Поискате ли впоследствие да върнете назад бедата, подхранвана всеки път от прибързано изречените ви думи, ще се натъкнете на огромни трудности, — а удаде ли ви се най-после да я отстраните, тя неизбежно ще остави следи, които никога няма да бъдат напълно заличени. — —
Неизмеримо по-лесно щеше да ви бъде, ако преди това се бяхте въздържали от приказки, вместо да изричате неща, които нямат право да бъдат казвани! — — —
Щом нещо предпочита да остане скрито в онази съкровена сфера, където човек е сам на себе си чужд, то трябва да има сериозни основания да се стреми към скритост и не бива никога да се опитваме насила да го измъкнем на ярката дневна светлина!
Щом нещо се нуждае от спокойствие, най-добре е изобщо да не нарушаваме покоя му, за да не помете в бясната си ярост тъкмо онова, което е призвано да гради! — —
Трябва да се научим да се владеем и в опитите си да изследваме собствените си дълбини, ако искаме да не се поддадем на изкушението да се спуснем в неизбродни бездни, — и така да смутим живота там, където той тепърва напира към формиране, постижимо само в състояние на постоянен покой...
И тогава всеки смътен изблик на вътрешна обърканост ще се окаже само преходен етап в създаването на усещане от коренно различен тип, — защото всякога, когато едно усещане се стреми към твърдо установена форма, то се нуждае от своята противоположност, положена от самото него, за да я превъзмогне!
Ако двама съпрузи са сигурни в своята любов и въпреки това всекидневно се подлагат на изпитания, за да „докажат“ и на думи любовта си, те поемат риска щастието, което трябва заедно да изградят, да бъде разрушено преди още да е успяло да се извиси свободно върху своите основи! —
Няма защо да търсиш допълнително словесно доказателство за нещо, което е било вече , доказано от твоето вътрешно чувство!
Няма защо да правиш това и тогава, когато те налегне смътно чувство на някаква обърканост от надигналите се в теб неясни усещания, принуждаващо те да поставиш изведнъж под съмнение онова, което си приемал досега с такава вътрешна сигурност! — —
Изчакай спокойно отговора в самия себе си и запази мълчание, докато не получиш този отговор!
В мълчанието ще овладееш със здрава ръка всяко объркване на чувствата си!
В мълчанието ще възвърнеш своето спокойствие и скоро ще бъдеш пак така сигурен в чувствата си!
И тогава ще се ужасиш от всяка дума, напирала преди това да излезе от устата ти!
Признателен ще бъдеш на своето мълчание! ...
От не едно нещастие е спасило то твоя брак.
Сега вече ти имаш наистина право да говориш!
Щастието и радостта са отново при теб и за щастие и радост ще свидетелствува занапред всяка твоя дума!
Не без тръпки на ужас ще си спомняш вече за оня мрачен ден, когато си бил още изкушаван и изложен на опасността да прокълнеш онова, което сега с цялата си душа трябва да благословиш! —
Наистина: — умението ти да премълчиш тогава, когато думите ти са щели да бъдат равносилни на проклятие, — се е превърнало сега в истинско благословление за твоя брак!—