<<< ЗА ПРИНУДАТА НА ВСЕКИДНЕВИЕТО
Безброй са „нещастните бракове“, сключени навремето от двамата съпрузи с убеждението, че имат право на безоблачно щастие, но завършили накрая с горчиво съжаление и примирение. — —
Твърде многобройни за жалост са причините, които могат да доведат до такова печално разочарование! —
Ала съвсем не са на погрешен път онези, които търсят основните причини за нещастието на толкова много бракове в увереността на съпрузите, че чрез брака те осъществяват едно свое съкровено желание, което — подхранвано от екзалтирани и чужди на живота глупави представи — им е рисувало съпружеското щастие като някакъв вечен празник.--
Бракът обаче съвсем не е празник без край и той не може никога да се избави от принудата на всекидневието!
В него е невъзможно непрекъснато да празнуваме и — опиянени от щастие — да забравим за света! —
Пълнокръвният живот се нуждае от присъщия си ритъм: от непрекъснатата последователност на своите приливи и отливи! —
В брака също трябва да цари постоянен ритъм на живота!
Дори съпрузите да разполагат с всички богатства на земята, бракът им няма да може да се развие пълноценно, ако наред със своите празници той не познава и вкуса на всекидневието! —
Ето защо няма никакви основания да се мисли, че съпружеското щастие ще бъде поставено под заплаха там, където насъщните нужди тегнат върху всекидневния живот, стига двамата съпрузи да се стремят по такъв начин да оползотворят тази принуда на всекидневието, че тя да влее във вътрешния жизнен ритъм на брака им силите, необходими, за да изживеят и те един ден своите празници. — —
Много по-лесно ви е, разбира се, да се харесате в празнична премяна, отколкото във всекидневните си дрехи! —
И по-лесно е да се отдадете на безгрижни удоволствия, отколкото да се подчините на нелеките изисквания на всекидневието! —
Но бракът не е непрекъснато държане „ръка за ръка“, — не е безкрайна любовна ласка, и дори при най-доброто желание на всеки от съпрузите да засвидетелствува нежността си към другия, твърде често грижата за задоволяване на житейските потребности или друго някое задължение си иска неизбежно своето, така че часовете на любовна близост си остават винаги празнични часове!--
Твърде често обаче липсва правилно разбиране за тези неща!
На хората им се иска и всекидневният брачен живот да бъде за тях само един празник и се чувствуват несправедливо „лишени от своето щастие“, когато той им покаже делничния си образ. — — —
На всичко отгоре двамата съпрузи са принудени обикновено да работят извън семейството в различни области на живота.
Може след края на работния ден единият от тях да се окаже в приповдигнато „разположение на духа“, докато другият се чувствува потиснат и трябва да преодолее това свое състояние, за да се извиси отново до своя емоционален връх.
Ако веднага след срещата си двамата съпрузи не се опитат с любов и разбиране да разгадаят какво е душевното състояние на другия, те неизбежно ще си причинят страдание, а това страдание би могло да бъде много лесно избегнато, стига всеки от тях да не беше до такава степен погълнат само от своите собствени изживявания. —