Ала безбрачният ще може да постигне по свой начин частично съвършенство само при условие, че истински — а не родени от човешката глупост — основания свидетелствуват пред Бога, че той е останал безбрачен не по свое собствено желание! — —
Но такива валидни пред Божията оценка основания могат да се посочат далеч по-рядко, отколкото са готови да предполагат поддалите се на празни илюзии хора...
Нека никой не се позовава на тях, ако не е потърсил отговор дълбоко вътре в себе си и не се е уверил, че в безмълвието на едно несмущавано от нищо самовглъбяване наистина е чул гласа Божи! — — —
Ала, от друга страна, нека никой не се стреми към единение с другия пол, тласкан единствено от похотливите си желания и преди да се е убедил вътрешно, че такова единение няма да бъде наистина спасително за него, ако не се чувствува готов сам да поеме вечната отговорност за този съюз, — все едно дали и другата брачна половина е готова от своя страна да я носи, или не иска и да знае за подобен дълг!--
Твърде старо е дълбокото заблуждение, че да се ожениш е „добре“, но да не се жениш — „по-добре“: и откакто тези думи са били казани, те тегнат като огромно духовно бреме върху съвестта на всички следващи поколения, — още повече че онзи, който — неопазен от подобна глупост — пръв ги е изрекъл, се е радвал на едно наистина високо прозрение в немалко духовни тайни...
Време е заблудата на мъдреца да бъде най-после обезсилена!
Време е бракът — разглеждан наистина като „свещено тайнство“, като спасително средство, макар безбрачието да се смята за несравнимо „по-спасително“, — да бъде най-после освободен от светотатствената представа, че зрялата жена, останала чужда на най-висшето, най-свято осъществяване на своята женственост, стояла по-високо от всяка жена, постигнала майчинско достойнство, — че безплодният себелюбец, потискащ мъжката си сила и лишаващ земята от богатството на кръвта си, превъзхождал всеки мъж, станал тук, на земята, баща на нов живот!--—
Време е наистина бракът да защити най-святото си съдържание от онези, които обявяват за „порочен“ акта на зачатието и не са се посвенили да подхванат фантастичното предание на древните „езичници“, приписвайки — в „духа“ на античните митове — раждането на най-възвишения Син Божи сред човеците на една „Дева“, — без да подозират, че древните митове предават грижливо скритата вест за раждането на Бога в човешкото сърце, — за раждането на „Сина Божи“ в душата, която единствен Духът Божи може да оплоди...
Несъмнено заслужаваща всяка почит е жената, удостоена да стане майка на един Син, чието светло Учение може да донесе спасение за цял свят, ако хората са готови да постъпват в съответствие с него, доколкото го познават истински! —