Затова не е лошо при възможност в определени дни семейната трапеза да не се ограничава само с най-необходимото, макар че съм много далеч от намерението да подтиквам към разточителни пиршества...
Често пъти можеш с нещо дребно да доставиш истинска радост, — особено ако го поднесеш така, че да личи стремежът ти да ощастливиш другия, като изпълниш някое малко и лесно осъществимо негово желание. — —
Ако в едно семейство съпругата се старае с много любов да отгатне предпочитанията на мъжа си, нека и той на свой ред се опита да и достави онези малки изненади, които повечето жени толкова ценят! — —
Малко „излишество“ — колкото и скромно да е то — ще направи по-радостен и по-лек съвместния ви живот в брака, както и при много други обстоятелства на тази земя, и щом можете така или иначе да си го позволите, не бива да се страхувате, че вършите някакво „разточителство“! — — —
Оттук само крачка ни дели от един коренно различен вид принуда на всекидневието в брака, — а тази принуда е наистина горчива!
Говоря за толкова тежката често пъти борба да се осигури макар и само най-необходимата прехрана, — за принудата да бъдат най-неумолимо изразходвани всички сили, за да се припечели едва колкото за посрещане на най-неотложните житейски потребности. — —
И наистина: — бракът, който трябва да се съобразява с една толкова безмилостна принуда на всекидневието, изправя ден след ден пред най-сериозни изпитания любовта на двамата съпрузи! — — —
Същевременно обаче тук — повече от всякъде другаде — е предоставена и на двамата възможност да дават всеки ден на дело все нови и нови доказателства за своята любов — да си помагат един на друг и да облекчават взаимно тежкото си бреме, както само любовта може да го облекчи. — — —
Още повече, отколкото при по-благоприятни външни обстоятелства, ще трябва да се стремите към взаимно душевно сближаване, ако принудата на всекидневието тегне така неумолимо над вашия брак!
Не давайте в себе си място и на най-слабото усещане, готово да ви подтикне към нарушаване на вътрешната ви общност тъкмо тук, където тя е най-вече необходима, искате ли да удържите един ден победа в тази борба!
На всяка крачка вие можете да си помагате един на друг — дори когато няма как това да стане отвън, — стига единият да не се обезсърчава в усилията си да подновява, по свой начин и с много любов, изразходваните сили на другия: — да укрепва разколебаното му мъжество! — — —
Ала не забравяйте, от друга страна, че може да бъде съдбоносно за вас, ако — вместо да се насърчавате неуморно един другиго — вие усилвате взаимно своето униние, понеже неволята ви кара да мислите, че била по-лесно поносима, щом е все пред очите ви и щом не позволявате на другия да престане да се оплаква от понасяното бреме! — — —