Вие обаче, които тепърва се готвите да встъпите в брак, — вие държите все още в ръцете си силата, отдавна изгубена в толкова други бракове: — — силата да си спестите най-горчиви разочарования! — — —
И така, пазете се от първия спор! —--
Изправили се веднъж един срещу друг в спора, вие вече сте загубили много от своята сила! — — —
Наистина любовта би могла скоро да изглади спора ви, но в мрачните галерии на неосъзнатото у вас неизбежно остава някакъв спомен дори ако в мислите си отдавна вече сте забравили всичко...
При всеки нов повод, способен да предизвика спор, вие усещате в себе си несъзнателен подтик да го подновите и така ставате жертва на това вътрешно нашепване, без да си давате сметка какво всъщност става с вас...
Където един път е имало вече спор, той непрекъснато се стреми да бъде възобновен, колкото и да се противим на това, — и все успява да изтъкне на преден план нови основания, които да го върнат към призрачен живот, ако не бъде натикан в гроба още при първия опит да се надигне наново! — — —
Ето защо: — докато все още можете да се въздържите от първия спор, напрегнете всичките си сили и се постарайте непременно да го избегнете! — — —
Много по-трудно ще ви бъде да не допуснете възобновяването му, отколкото да предотвратите първата му поява във вашия семеен живот!
Признаете ли му веднъж някакви права, той ще съумее да ги отстоява, — докато накрая не започне да ви се струва направо невъзможно да живеете вече без спорове в семейството...
Много хора така и не могат да разберат, че и дребният спор, превърнал се отдавна във всекидневна привичка за тях, може да бъде прогонен от брака, ако и двамата съпрузи са сериозно решени да го прогонят!
Както лисицата от известната басня обявила за „кисело“ гроздето, понеже не могла да го достигне, така и те се мъчат да убедят и себе си, и други брачни двойки, че ако в един брак има само съгласие, той щял да бъде абсолютно непоносим за тях, и че такъв брак бил възможен единствено при хора, които не били способни на решителни действия...
Колко неразумни са тези думи, колко кощунствено и престъпно е да се гледа на спора като на неотменима съставна част на брачния живот!
Колко често и най-малкият, едва ли не на шега воден спор се е превръщал за жалост в пръв повод за семейни недоразумения, довели в последна сметка до неизбежното разстройване на всяко щастие! — —
А щом такава опасност съществува, наш неотменим дълг е да напрегнем всички сили, за да запазим трайно съгласието в брака!---
Ала и най-добрата воля може понякога да претърпи провал, ако бъде вероломно нападната от афекта...
Допуснете ли спорът да връхлети върху вас като водна стихия, разкъсала бентовете и за миг превърнала в тинесто тресавище цъфналите поля, не трябва да знаете покой, докато не сложите колкото може по-бързо край на това състояние, — и не бива да губите нито минута, ако искате да върнете предишния порядък...