Дори да не ви е вече възможно да запазите постоянно съгласие, даденият обет ще ви помогне най-малко да надвиете неотстъпчивостта и самолюбието си, когато те се опитат да попречат на възстановяването на вашето единство. — — —
За предпочитане е, разбира се, да се възпитавате взаимно чрез пример и на дело, проникнати и двамата от съзнанието, че целта на това възпитание е: — волята за единство!
Но и тук трябва да бъде предварително изкоренено всяко самолюбие!
Трябва да стане невъзможно един от двама ви да „тържествува“', задето е видял другия в момент на слабост и е успял да предотврати спора само благодарение на собственото си разумно поведение! — —
Съзнавайки какво щастие за вас е възможността да си помагате, вие трябва във всеки миг от живота си да сте готови да си оказвате помощ, без обаче да се възгордявате, когато ви е било дадено да помогнете! —
Който е допринесъл да бъде избегнат един спор, понеже е съумял благоразумно да се „склони“ и да „отстъпи“, вместо да налива масло в огъня, има пълно основание да се радва, че е бил достатъчно силен, за да прояви сдържаност, — ала и другият, който се е оставил да бъде успокоен въпреки напиращото в него раздразнение, може да се чувствува не по-малко радостен, че е успял отново да се овладее.--
Вие ще покажете правилно разбиране за тези неща само ако сте винаги изпълнени с признателност един към друг за това, че наличието на добра воля и у двама ви е помогнало отново да бъде прогонена надвисналата над вашето щастие заплаха!
Ала и тук не е препоръчително да обсъждате след това как точно сте избегнали опасността, — коя именно грешка е породила тази опасност и кой от двама ви е постъпил по-правилно...
Онзи, който си е позволил преди да се „забрави“, и без всякакво споменаване много добре знае, че именно той е сбъркал.
Той ще ти бъде безкрайно признателен, ако го оставиш да намери сам за себе си отговор, как в бъдеще да избягва подобни грешки!--
Но нищо не си отмъщава така страшно в един брак, както принудителното подлагане на взаимни унижения!
Най-гибелната отрова за всеки брак са взаимните оскърбления, — отрова, която може да прояви действието си и след десетилетия! -
Трябва да гледате един на друг само с най-дълбоко уважение и макар понякога да ви е просто невъзможно да не забележите и някои слабости, вие не бива да загубвате взаимното си уважение!
Пренебрегвайте съзнателно слабостите — не говорете никога за тях, — и не показвайте на другия, че знаете за неговите недостатъци! —
Укрепвайте непрестанно у другия доверието в собствените му сили и чрез самия начин, по който се обръщате помежду си, се учете на взаимно уважение! — — —
Поемете задължението да обръщате внимание само на доброто, положителното и приятното у своя съпруг, без да се интересувате от недостатъците и слабостите му! - — —