Обикновено тази липса не се осъзнава, тъй като мнозина вземат самото „желание“ за воля...
Ала волята за единство — за разлика от обикновеното „желание“ — не черпи живителни сили само от надеждата, че може би ще успеем да постигнем желаното!
Волята за единство представлява непоклатима увереност, че сме способни да постигнем единство и че непременно ще постигнем това единство! — — —
Волята за единство не познава граници на упованието ни в себе си и е сигурна в своята непобедимост, независимо от връхлитащите една след друга върху нея опасности! —--
От такава именно воля — не от „желанията“ ви — зависи дали бракът ви ще запази непокътнато своето единство! —
Ето защо трябва да се изпълните с непоколебима решителност да пробудите тази воля от „желанието“ и да я запазите винаги будна в себе си! ---
Изпълнени ли сте с истинска воля за единство, бракът ви ще остане недосегаем за всякакви раздори!
Нищо не ще бъде по-скъпо за вас от вашето щастие, което не може да бъде изградено, без да се запази непокътнато съгласието между съпрузите! — — —
Едва тогава любовта ще се осъществи така цялостно във вашия брак, както би трябвало да се осъществи във всеки сключен брак!
Тогава чак любовта между вас ще бъде наистина „по-силна от смъртта“ и ще пребъде дори след като отломките от това земно кълбо са се превърнали отдавна вече в прах, пръснат из необятното космично пространство!
<<< ЗА УНАСЛЕДЯВАНЕТО НА ЩАСТИЕТО
Навсякъде по света, където се е появявало, щастието е умножавало и за най-далечните поколения възможностите за щастлив живот на тази земя!
Но щастието може в известен смисъл и да се „унаследява”— както земното богатство се предава на деца и внуци, така даден дом може да остави и своето щастие — щастието на един истински брак — в наследство на всички родени в този дом...
Още от първите си дни детето в едно семейство почва да усеща дали връзката, съчетала живота на родителите му, е благословена с щастие, но то неизбежно чувствува и когато двете същества, на които дължи земния си живот, са разделени от постоянни разпри и раздори. —
Наистина тези усещания не стигат отначало до съзнанието на детето, но макар да не е все още в състояние да си обясни почувствуваното, то е принудено да възприема всички трептения изхождащи от кръвта на хората, продължили чрез него своя земен род...
Добре известно е, че посредством кръвта се унаследява сила или болест: — дарба и талант или бездарна посредственост, но днес никой още не подозира, че кръвта е предавател и приемател на особено фини лъчения, за чието регистриране подходящ инструмент не е още открит, ако изобщо е възможно да се създаде такъв. — —
Неизвестно остава и това, че типът вибрации на тези лъчи се определя от родителската двойка, — от времето и мястото на зачеването от бащата и бременността на майката, — и че до края на земния живот на родителите между тях и детето продължава да съществува естествена връзка. — — —