Не се знае също, че тук се осъществява непрекъснат обмен на трептения, посредством който бащата влияе несъзнателно върху душата на детето, и че нейното формиране се намира още от първия ден под много по-силното едновременно влияние и на майката. — —
Този обмен на трептения запазва действието си и когато детето порасне, независимо дали собственият живот на детето се стреми активно да го потиска, или остава все така открит към него. —
Един вид отделяне може да се предизвика само ако детето се стреми съзнателно — чрез интензивна пренагласа на чувствата си — да се свърже посредством излъчванията на кръвта с друг човек.
И тогава обменът между родителите и детето не се прекъсва напълно, но престава да бъде действен.
Ала този обмен може по всяко време да се активизира отново, като за това е достатъчна съответна нагласа на волята. —
Премалцина на земята са знаели винаги за тези неща, макар и други да са се досещали за тях, което личи от изрази като „кръвна връзка“ и от поверието, че за да станат „кръвни братя“, двама души трябва символично да смесят капки от кръвта си...
За да има полза от думите ми, трябваше най-напред да спомена за тези лъчения на кръвта, понеже именно на тях се основава възможността детето да бъде още от първия си ден на тази земя поощрявано да гради щастието си, или пък така да бъдат преобърнати силите на детската му душа, че то цял живот да се стреми инстинктивно към всичко, което ще го накара неизбежно да страда. — — —
Щом на бял свят се появи детето, върху родителите ляга нов, неимоверно тежък дълг, произтичащ от отговорността за този нов живот, на който те могат да „оставят в наследство“ щастие само при условие че сами са съумели да изградят своето щастие...
Но докато земното имущество може да бъде предадено „в наследство“ на потомството едва след като предишното поколение си отиде от тази земя, щастието и нещастието се „унаследяват“ още от майчината утроба. -
И това наследство може да бъде непрестанно умножавано или намалявано до последния земен ден на родителите...
Решаващо остава обаче онова, което новият живот е получил в детските си години!
Детето може наистина да се бори по-късно срещу това наследство, — било защото не е в състояние да оцени унаследеното си щастие, или пък защото иска да се отърве от унаследеното нещастие, — но полученото през детските години „наследство“ не може никога да бъде напълно заличено, — — както с благодарност ще признаят онези, които са успели да изградят щастието си върху поставените още в бащината им къща основи, и както всекидневно се уверяват за жалост други, принудени да водят тежка борба, за да отхвърлят унаследеното от тях нещастие. — — —
Трябва обаче изрично да подчертая, че тук говоря все за „наследството” предавано на всяко дете чрез лъченията на кръвта, и че става въпрос за нещо далеч по-важно и по-значително от всичко, което то може да получи в резултат на каквото и да е възпитание отвън! — — —
Ако в едно семейство родителите не са още съумели да изградят своето собствено щастие, там детето е изложено на голяма опасност душата му да бъде формирана под въздействието на лъчения, изхождащи от кръвта на твърде нестабилни и нехармонични източници, така че ще бъде принудено да влачи цял живот бремето на едно „наследство“, което съвсем няма да му се отрази благотворно...