Ала не по-малка почит заслужава и бащата на такъв един Син, понеже: който вижда тук Сина, той вижда и оногова, който го е заченал, тъй като кръвното богатство трябва да е вече налице, преди да може да бъде унаследено! — — —
Да се отрича тук зачеването чрез бащината кръв е само белег на същото подценяване, което на друго място обявява безбрачието за „по-спасително“ от брака!--—
„Бракът“ за мен съвсем не е безрадостно, подвластно на нагона съжителство, целящо взаимното погасяване на мрачния плам на сетивата! —
„Бракът“ за мен не е смешението на половете, гледащо на детето само като на заплаха за тяхното удоволствие!--
„Бракът“ обаче не е и безотговорно създаване на нов живот, на който не могат да се осигурят благоприятни условия за развитие!
Наистина, няма на тази земя такова житейско състояние, което да изисква повече самообладание, повече вживяване в чувствата на другия, повече съзнание за отговорност, отколкото са нужни в истинския брак! — — —
Единствено изпълнилият всички тези високи изисквания може да се надява, че ще намери брачното щастие, търсено толкова често, но постигано тъй рядко, понеже голямото мнозинство от хората са убедени, че е достатъчно да го изискват настоятелно — като свое „законно право“, — вместо да осъзнаят, че са длъжни, подобно на всяко друго щастие, сами да си го изградят, сами да си го създадат! — — —
В тази книга ще се говори по-нататък за това какво представлява истинският брак и какво изисква той от нас.
Ще покажа, че наистина е нужна непоколебима готовност, изпитана воля и школувана сила, за да се изгради бракът такъв, какъвто трябва да бъде, — но че всъщност един истински и щастлив брак може да се създаде много по-лесно, отколкото сме склонни да предполагаме заради големия брой нещастни брачни съюзи...
За всички, на които бракът тепърва предстои, нека следващите страници послужат като подготовка за него.
Които отдавна вече живеят в брачен съюз — все едно щастлив или разстроен, — нека си изберат от моите думи, каквото може все още да им бъде от полза!
А който не вижда никаква възможност да избегне страшния и дълбоко сериозен въпрос, дали да не разтрогне вече брака, сключен навремето от него с толкова надежда за радост и щастие, тъй като всяка възможност за щастие в този брак му се струва отдавна изгубена, нека се запита след прочитането на тази книга, дали наистина смята за оправдано подобно разтрогване и дали е готов да поеме отговорността за това и пред лицето на Вечността?! — — —
Разбира се, онова, което е безвъзвратно сринато, не бива да се превръща в неотстранима пречка за всяко ново щастие!
Разбира се, един житейски съюз, трупал разочарование след разочарование и носил ден след ден само мъки и беди, не бива да бъде продължаван до последното проклятие!
И все пак: — твърде много бракове са били вече разтрогнати, макар съвсем да не са показали пред Бога онази степен на разстройване, която би оправдала подобна стъпка...
Доста често едно сериозно поставено ново начало на брака би положило основите на ново— и този път трайно—щастие, ако не са били прибързано изгорени всички мостове между съпрузите, тъй като погледът е бил вече насочен навън — към ново щастие до рамото на друг партньор. — — —