Става въпрос за „наследство” от чиито плодове можем да вкусим само като го поставим в услуга на извършваното от самите нас дело! — — —
Напразно търсят щастието хората, оглеждащи се постоянно за нови пътеки, по които биха могли да се срещнат с него! —
Напразно бихме очаквали щастието така, сякаш един ден то непременно ще дойде, понеже сме убедени, че наше право е да бъдем щастливи! — —
„Право“ на щастие ние нямаме, — всеки човек обаче има задължението да изгради своето щастие и това явно се предугажда от народния израз, че „честит“ е онзи, който сам „изкове“ щастието си! — — —
Никъде по земята няма да намерим истинското щастие, — ако самите ние не си го създадем! — — —
И онова щастие, което детето може да получи в наследство от родителите си, трябва преди това да бъде създадено от тези родители! - —
Детето ще може да извлече действена полза от своето притежание едва когато — вече като зрял човек — не само се радва на унаследеното си щастие, но и съзнава, че е длъжно да се възползва от това наследство, като изгради върху него своето собствено щастие.--
А най-добре ще могат да го изградят онези, които още в бащиния си дом са „видели“ от собствен опит как се гради щастие...
Никога няма да загубят силата си да творят ново щастие хората, у които тя се е преляла още в детството им от родители, съумели сами да създадат своето щастие! — — —
Така щастието на един хармоничен брак ще се разпростре чак до идните поколения, създавайки все нови и нови възможности за щастие!
Блажен е бракът, превърнал се по този начин в съкровищница, чиито богати запаси от щастие никога не намаляват, колкото и щедро да се пръскат по света!
Всяка друга придобивка на тази земя си остава нищожна пред щастието, което трябва да се изгради в брака! —
Всичко останало, което ни се струва достойно да бъде пожелано в нашия земен свят, рядко е дадено в наша власт.
То се оказва винаги обвързано с редица външни неща: — други могат да му попречат или изобщо да го унищожат!
А истинското съпружеско щастие се гради единствено във вътрешния живот и ако бъде поставено там върху здрава основа, нищо външно не би могло вече да го разруши, — то ще надвие и земната смърт, стига да искат да го съхранят онези, които някога са го изградили!
Затова и щастието, унаследено от живелите в хармоничен брак родители, е дълбоко вкоренено във вътрешния живот и никаква земна сила не е в състояние да лиши детето от това „наследство“, което си остава негово во веки веков! — — —
<<< ЗА ВЕЧНАТА СВЪРЗАНОСТ
Всеки порив към щастие, издигнал се над нисшата земна похот, е всъщност копнеж към съединяване на духовете в Първоосновата на Духа, която вечно ги поражда и вечно ги излъчва от себе си, за да ги приеме — вечно — пак отново в себе си...
Но духът на земния човек е все още в плен на земното и там, където той копнее за единство, земното все го тласка към разделение. — —
Създават се приятелства, опитващи се да надмогнат това разделение, — ала виж: — приятелите си остават две отделни единици, които не могат никога да се споят в най-дълбоко единение! — —