Не бива да се мисли, че във Вечното е „невъзможно“ такова зараждане и отмиране, потъване и изплуване отново на дадени форми, понеже Вечното не познавало нито „начало“, нито „край“! —
В случая интелектът е оказал твърде лоша услуга на човека, като го е подвел да си изгради представа за Вечното, изхождайки от своите, присъщи единствено на земното, закони!...
Тъй като на тази земя, както впрочем и в целия видим космос, всяко нещо, което има свое „начало“, има неизбежно и „край“, — доколкото изграденото тук от „елементи“ трябва неминуемо да се разпадне отново, — земният разум се мисли в правото си да направи несъстоятелното заключение: — че Вечното можело да съществува — — ако изобщо съществувало, — само като пълна противоположност на земното.
Но отдалите се на подобни умозрителни пресмятания хора, — предоволни от „мъдростта“ си, основаваща се според тях на непоклатими „закони на мисленето“, — не подозират, че мерят с мяра, която не е присъща на Вечното, понеже призрачното й съществувание се дължи единствено на илюзорния характер на някои мисловни процеси. — — —
Ала колкото и „необяснимо“ да е това за мозъка на земния човек, Вечността — а „Вечност“ всъщност означава Битие на субстанциалния Дух — си остава безначален и безкраен Живот в непрестанно движение, от който „животът“ в нашия земен свят, както и всеки процес във физическия космос изобщо, е само далечен, сетен отблясък, помрачен от кривото, мътно огледало на „материята”. — — —
Единствено в субстанциалната Вечност — в чистия Дух — се корени бракът между двама земни човеци! — — —
Ако той не почиваше на такива дълбоки основи, по-подходящо би било да се говори не за „брак", а само за общуване на половете: — чиято цел е да си доставят взаимно удоволствие и да продължат човешкия род на земята...
В такъв случай най-добре би било съвместният живот на половете да бъде оставен изцяло на произвола, — и да се прибягва до известни ограничения само ако бъдат застрашени интересите на обществото. —
На земния човек обаче е дадена възможността да издигне — чрез спойка между мъжкото и женското начало — един Храм, който се извисява до най-вътрешното лоно на Божеството!
„Мъж и жена, жена и мъж се въздигат чак до Бога“ — се пее сякаш из детски уста в текста, който един наивен „мъдрец“ е предложил за музикална разработка на най-големия артистичен гений на своето време. —--
В чистия Дух бракът между двама земни човеци става реално духовно събитие!
По този именно начин бракът получава високо освещение пред лицето на Вечността, — не чрез думите на свещеника, а още по-малко чрез заверката на държавните власти, предназначена да внесе ред единствено в земните дела! — — —
Смътното предусещане на връзката, действително възникваща във Вечността, е намерило израз в народната мъдрост, че „браковете се сключват в Небесата“...
Дори толкова държащата на своите прерогативи Римокатолическа църква отдавна е постановила, че самият обет между мъжа и жената да си принадлежат един на друг в брака до края на земните си дни е равносилен вече на сключване на брака и че религиозната церемония може само да благослови така сключения брак, — — макар преднамерено да се избягва широкото огласяване на това съборно решение, продиктувано според канона от „Светия Дух“. — —