Влиянието на древната мъдрост се чувствува и в средите, където отдавна вече е изгубен ключът, годен да отвори за днешните и бъдните поколения стародавни, свещени дарохранителници...
Но и човекът, изградил брака си така, както той следва да бъде изграден на тази земя, усеща дълбоко в себе си, че в истинския брак се осъществява една мистерия, — — макар да не може да съзре крайната действителност, извисяваща се сияйна до небесата над всеки истински брак. — — —
Всяка съпружеска двойка ще трябва обаче да се научи все по-осезателно да чувствува тази действителност, ако иска да осъзнае своята свързаност във Вечното. — — —
Земното е подвластно на неумолимия космичен закон и Любовта не може да се изявява тук извън наложените и граници. —
Онова, което на земята наричаме „любов“, е само слаб отблясък от Любовта, озарила с лъчите си Битието на Вечността в Духа: — от Любовта, която е в Бога и е живот Божи, — а само чрез тази Любов може да се постигне всичко, към което космичният закон се стреми, без да може някога да го достигне! — — —
Нейният най-силно въздействуващ отблясък на земята може да се изживее в истинския брак!
Най-голямото щастие на брака, при това отредено единствено на него, е да се изживее и почувствува този именно отблясък!---
Навсякъде, където пречистият отблясък на Любовта като живот Божи се изживява в единството на духовно-физическото сливане, се създава връзка между царството на субстанциалния Дух и земното, — и както всички човешки духове ще се обединят някога с Любов във Вечността, така мъжът и жената, познали от опит това най-свято изживяване, ще бъдат свързани още тук, на земята. —--
А там, където се създаде веднъж това обединение на духовете, то се запазва и след като — във Вечността — отново се намерят изначалните полюси, които обитават сега тялото на човека-животно на тази земя разделени и незнаещи най-често нищо един за друг. — — —
В Духа единичното се намира в състояние на взаимно проникване, така че и духовният Човек, възвърнал изначалното състояние на своето Битие в единение с допълващия го полюс, живее във взаимно проникване с всички, които са възстановили някогашното си единство. —
Нещата не стоят така, че двама съпрузи, постигнали най -голямо щастие тук, на земята, въпреки че съвсем не са изначалните полюси на една духовна единица, да бъдат принудени да страдат поради принудително разделение в света на Духа!
Там се разделя само онова, което по своя воля иска да бъде разделено, и волята на единия от съпрузите е достатъчна, за да предизвика разделението, докато и двата полюса не се издигнат един ден до онова вишше стъпало, където всяка воля за разделение е просто невъзможна...
Но на онези по-ниски стъпала на буден духовен живот, които предстои да бъдат изкачени след „смъртта“ на земното тяло, има както воля за разделение, така и воля за единение. —
Действува ли волята за разделение, индивидите се проникват взаимно, но без да осъзнават присъствието на другия, докато волята за единение води до върховно изживяване на това взаимно проникване, което надхвърля всяка земна представа и не може да се опише с никакви думи. — — —
Слаб отблясък на това духовно изживяване бихме могли да предусетим, ако си представим, че сме в състояние да напуснем тук земното си тяло, за да съпреживеем в любимия човек с пълна сила и яснота всеки негов телесен и душевен трепет, — и то по-интензивно, отколкото самият той го преживява...
По този начин в духовното Битие се сбъдват най-съкровените копнежи на всички, които обичат истински на тази земя! — — —
Истинският брак не може никога да бъде разтрогнат, — той ще просъществува во веки веков!