Само милост свише може да даде опрощение на поелия такъв кощунствен грях бракопрестъпник, и то единствено при условие че той сам търси изкупление! —
Не много по-лек грях извършва обаче и онзи, който дръзва да руши една форма, сторила му се „отживяла“ само защото не знае как да я изпълни с истински живот! — —
Напразен остава на тази земя всеки опит да се създаде някаква нова, по-добра форма на съчетанието на половете, защото: — онова, което човечеството е успяло да постигне в брака между един мъж и една жена, се корени в най-вътрешната структура на Божеството!
Който посегне да руши тази изградена с дълбоко прозрение форма, той просто не си дава сметка за последиците на своите действия!
Това би означавало да се унищожи едно светилище на Духа, строено хилядолетия наред от най-мъдрите люде на земята! —--
А рухне ли веднъж в развалини, хилядолетия пак ще трябва да изминат, за да бъде отново съградено, — ако това изобщо се окаже възможно!--------------
<<< ЗА ЛЮБОВТА
Тъй като брачната връзка, чиято възвишена святост се старая да разкрия в своето учение, се осъществява преди всичко в любов и не може да бъде трайна без любов, — нека сега посветя, преди всичко останало, няколко думи на любовта.
Ще започна с една форма на любовта, която макар да се проявява в земното, се корени дълбоко в Духа. —
Тази любов може да се открие и у животното, както навсякъде, където има живот!
Животното обаче не е способно да почувствува духовната основа на тази форма на любовта и затова си остава ограничено в рамките на инстинкта и нагона, — на неосъзнатия стремеж към майчинство и грижи за „котилото“.—
Ала твърде често и човекът на тази земя си остава, за съжаление, също така роб на своята обвързаност с животното: без какъвто и да е стремеж да се утвърди като господар и повелител на животинското в себе си...
Чувство на състрадание обхваща посветения, изправен пред такъв позор на същества от неговия вид, — станал свидетел на жалкото самоунижение, готово да се задоволи с похотливо сладострастие и скотска наслада там, където е дадена силата да се изживеят най-чисти божествени радости! — —
Но мнозина, макар и без да вникват в най-дълбоките основи на всяко съществувание, предусещали все пак своето високо човешко достойнство и не могли да овладеят погнусата си пред подобно оскверняване на човешкото име. —
Така те си втълпили, че всяка любов, която не може да се изживее, ако не бъдат задействувани силите на животинската природа, се намира неизбежно на същото ниско стъпало, и не успели да осъзнаят, че и животинският нагон може да стане повод за Духа да изживее себе си...
И те ядно проклели съдбата, заставила ги да усещат в жилите си онзи „животински“ импулс, от който така и не успели напълно да се отскубнат. — —
Объркани и измъчени, те се отдали на заблудата, че всяка любов, напираща към земноживотинска изява у тях, била изчадие на ада и заплашвала да унищожи душата им. —
А и при кого всъщност биха могли да потърсят помощ, която да ги просветли и спаси от това самоизмъчване?!?
Едните имали за единствена цел да укрепят тяхната заблуда, понеже и те самите били в неин плен, — докато другите — — им се надсмивали...