С „X“ започва думата „Хаос“. Хаосът на вековете.
Бързо лягам на земята и опипвам знака на Иоргуманда, като търся по-халтав камък. Не ми отнема много време, за да разбера, че усилията ми са напразни; всяка една от каменните плочи, която носи част от знака на змията, е стабилна. Пръстите скоро ме заболяват от усърдието, с което се мъча да ги разхлабя. Ала в средата остава последният камък, онзи, върху който е изписана буквата, „X“, и когато го опипвам и усещам, че се клати, удивявам се на собствената си глупост.
Трябваше да се досетя, че е точно там.
Бъркам в мешката и изваждам камата. Дори на мъждивата светлина в криптата забелязвам по дръжката й да блещукат разноцветните скъпоценни камъни. Помня, че я бях открила в стаята на Алис в Бърчуд с остатъци от дървесен прашец по проблясващото острие. Дървесен прах от пода в стаята ми със заклинанието за защита, което Алис бе развалила, за да ме остави безпомощна в ръцете на Душите в Равнината.
Този път камата ще послужи за далеч по-благородна цел.
Не е никак лесно да разхлабя каменната плоча. Дращя върху натрупаната кал, утайка и не запомнил годините си хоросан около камъка, насилвам го с камата, като я пъхам все по-навътре и по-навътре в страничните процепи. На няколко минути спирам и гледам докъде съм стигнала, като всеки път се разстройвам от факта, че не мога да направя нищо друго, освен да го размърдам леко напред-назад. Изгубвам чувство за време, докато най-после камъкът се раздвижва с по-голяма лекота и аз започвам да вярвам, че бих могла да го отместя.
Връщам камата обратно в мешката и напъхвам пръсти в отвърстията в краищата му. От теснотията не мога да разгърна движенията си, ала все пак се опитвам да раздвижа камъка насам-натам и да го повдигна. Бутам, дърпам, ала без голям успех. Трябва да го подхвана под друг ъгъл. Нямам място да се извърна и да го уловя както трябва и се мъча да го издърпам право нагоре, а не под ъгъл. Остатъците от нокти по пръстите ми се чупят в камъка и от тях блика кръв, ала скоро започвам да усещам, че мястото от двете страни на камъка се по разширява.
Пъхам връхчетата на пръстите си по-дълбоко в тесните процепи отстрани, като хапя устни да не се разплача от болка, защото в същото време съседните камъни дращят и режат изтънялата ми вече кожа. Знам, че много скоро ръцете ми ще откажат, затова събирам всички сили.
Дърпам.
Камъкът е по-тежък от очакваното. С треперещи ръце го вдигам от земята и за миг ми се струва, че няма да мога да го задържа. Но го задържам.
По някакво чудо успявам и зървам откриващата се под него бездна. Не се помайвам. Оставям камъка встрани и се взирам в бездънната на вид пропаст. Вътре е тъмно като в рог. Промушвам ръка в тъмните й влажни дълбини и я опипвам. Не забелязвам буболечките, праха и нечистотиите, дори не се учудвам на странните неща, в които се блъска ръката ми, преди да достигне дъното на дупката.
Тя е много по-дълбока, отколкото очаквам. Ръката ми хлътва почти до рамото и едва тогава напипвам дъното й, но тогава пък усещам нещо меко и не тъй студено като камъка. Сграбчвам го и измъквам ръката си. Пръстите ми стискат малко парче кожа.
Връщам камъка на предишното му място, сякаш нищо не е било докосвано. Изправям се пред олтара и разтварям парчето кожа, което ме е чакало дълбоко под земята.
Гърлото ме стяга, щом спирам поглед върху остатъка от тънката напукана хартия. Измъквам я от коженото пакетче и внимателно я разгъвам. Изглежда по-стара от самото време. Дори разгъната, хартията стои набръчкана и аз грижливо я приглаждам с ръка, докато се взирам в думите, изписани върху нея.
Тъкмо в този миг аз виждам, че това не е един, а два листа стара протъркана хартия.
Държа единия с дясната, а другия с лявата си ръка и се взирам в оскъдната светлина на криптата — най-напред в единия, после в другия. Не ми е нужно много време, за да разбера всичко.
Едното парче хартия е във формата на правоъгълник със съвършено гладки ръбове, а грижливо изписаните върху него думи са на латински. Разпознавам формата на страницата от томчето, озаглавено „Librum Maleficii et Disordinae“ — Книгата за Хаоса, която открихме в татковата библиотека в Бърчуд преди близо година. Никога не съм била силна по латински. Само благодарение на превода на Джеймс успях да се запозная с покъртителната история на пророчеството.