Тя повдига вежди, а челото й се набръчква от безпокойство.
— Алис ли?
— Да… Вероятно… Не знам! Но я видях в Бърчуд и мисля, че тя също ме видя.
Не мога да сгреша израза на лицето й — тя е шокирана.
— Как така те е видяла? Тя не може да те види от този свят, когато ти си в Равнината! Ще наруши правилата!
Колебае се, после ме поглежда с изражение, което не проумявам.
— Освен ако ти не си използвала неразрешената си власт.
— Не ставай смешна! Разбира се, че не съм. Може и да съм Заклинателка, ала нямам представа как да боравя с подобна сила, нито искам да знам.
Ставам, навличам роклята през главата си, усещам я как пада върху фустата и се плъзга по чорапите ми. Когато се показвам изпод диплите бледорозова коприна, очите ни се срещат.
— Предполагам, че точно сега Алис не се е загрижила кой знае колко за Григъри, така че трябваше да го очаквам.
— Какво имаш предвид?
Въздъхвам.
— Мисля, че онази нощ я видях. Тук, в Милторп. Събудих се посред нощ и видях някого на стълбите. Помислих, че е Рут или някоя друга прислужница, но щом я повиках, фигурата се обърна с лице към мен… приличаше на Алис.
— Какво искаш да кажеш с това „приличаше на Алис“?
— Фигурата беше неясна. По това разбрах, че не е материално същество. Но беше тя — кимам все по-уверено. — Сигурна съм.
Соня се изправя и отива до прозореца, който гледа към улицата. Дълго време мълчи. Когато най-после проговаря, в гласа й прозвучава и страхопочитание, и чист страх:
— Значи може да ни вижда, а? Вероятно и да ни чува?
Кимам с глава, макар че Соня е обърната е гръб към мен.
— Така мисля.
Тя се обръща към мен.
— Какво означава това за нас? Каква е връзката му с липсващите страници?
— Нито една Сестра от пророчеството не бива да предаде доброволно липсващите страници на Алис. Но ако е в състояние да проследи действията ни, тя може да се опита да ни изпревари и да ги използва за собствените си цели или да ги скрие от нас, за да не можем да ги намерим.
— Ала не може да престъпи границата и да дойде в този свят, не и с физическото си тяло. Засега то може да преследва всички ни само по този начин. Ще трябва да се качи на параход до Лондон и лично да ни проследи, а това изисква време.
— Освен ако няма някого под ръка, който да свърши всичко това вместо нея.
Соня ме поглежда в очите.
— Какво да правим, Лия? Как да я спрем, за да не й позволим да се докопа до страниците, щом проследява действията ни отдалеч?
Вдигам рамене. Отговорът на този въпрос е прост, никак не е трудно да се стигне до него.
— Ще трябва да стигнем първи на мястото.
Надявам се Соня да не заяви, че думите ми са по-силни от убедеността ми, тъй като би била права: мисълта, че много скоро бих могла да се изправя лице в лице със сестра си, ми причинява дълбоко безпокойство.
Фактът, че Алис е готова за срещата си с мен, че желае отново да задейства всички механизми на пророчеството, кара душата ми да примира от лоши предчувствия. Пред властта, с която Алис разполага, моите приготовления изглеждат повече от недостатъчни.
Ала възможностите ми са само дотук.
5.
Двете със Соня седим в малкия вътрешен двор зад Милторп. Той не е просторен като двора в Бърчуд, нито е толкова спокоен, ала сред тучните зелени храсталаци и красивите цветя около каменната настилка ние намираме истинско убежище сред хаотичния и задушен Лондон. Седнали сме една до друга на еднакви столове и сме затворили очи на слънцето.
— Да донеса ли слънчобран? — пита Соня, струва ми се само от благоприличие, защото гласът й е ленив и аз знам, че изобщо не я е грижа дали ще загорим на слънцето, или не.
Отговарям, без да отварям очи:
— Недей. И без това в Англия слънцето е такава рядкост. И пръст няма да помръдна да се скрия от него.
Столът до мен проскърцва и аз разбирам, че Соня се е обърнала и ме гледа. Когато проговаря, в тона й прозира смях:
— Сигурно лондонските момичета с бели като порцелан лица се чудят къде да се скрият в ден като този.
Смехът й литва с лекия бриз и се носи над градината. Откъм къщата се чуват викове и двете тутакси обръщаме глави натам. Струва ми се, че е започнала някаква препирня, въпреки че никога досега не съм чувала прислугата да спори за каквото и да е.