— По онова време Душите вече бяха започнали да го тормозят с видения на майка ви. Той искаше да се увери, че ще имате на разположение всяка възможност, за да действате спокойно, ако него го няма и не може да ви помогне.
— Значи ти тръгна с него, за да установиш местонахождението на ключовете. — Това не е въпрос.
Той кима и се вторачва в дланите си.
— Знаеше ли за Хенри? Известно ли ти беше, че крие списъка с имената на ключовете от Алис?
— Не. Баща ви не ми е казвал къде крие списъка. Винаги съм мислел, че е в книгата. Само ако знаех… — той вдига поглед, а очите му излъчват неистова тъга. — Ако знаех, че е у Хенри, щях да направя и невъзможното, за да го защитя.
Седим в постройката за карети, обгърнати в тишина, всеки от нас впримчен в капана на собствените си спомени. Накрая ставам и поставям ръка на рамото му.
— Грешката не е твоя, Едмънд.
„Моя е“, мисля си аз. „Не успях да го спася.“
Отправям се към изхода.
Преполовила пътя до вратата, хрумва ми нещо. Нещо, на което все още не мога да намеря отговор.
Обръщам се назад към Едмънд, който е седнал на стола, хванал главата си с две ръце.
— Едмънд?
Той вдига поглед.
— Да?
— Дори татко да ти е казал всичко това, как е възможно да ни станеш водач до Алтус? Местонахождението му се пази в строга тайна. Как така знаеш пътя дотам?
Той свива рамене.
— Баща ви много пъти ме е водил там.
След тези негови думи аз мисля, че вече нищо не може да ме изненада. Ала греша.
— Но… защо баща ми е ходил в Алтус? — смехът ми е истеричен. — Очевидно не е бил член на Общността на сестрите, нали?
Едмънд бавно поклаща глава и ме поглежда в очите.
— Така е. Но беше член на Общността на Григъри.
6.
— Багажът е събран, готови сме за път.
Едмънд е застанал до конете пред каретата е шапка в ръце.
Изминала е само седмица, откакто леля Върджиния, Едмънд и Луиса пристигнаха от Ню Йорк, ала на мен ми изглежда като цяла година. Пътуването до Алтус е важно начинание. То изисква коне, провизии и организация. Когато започнахме да обсъждаме подробностите, стори ми се невъзможно да се подготвим толкова бързо, ала така или иначе нещата се наместиха. Докато ни няма, Филип ще продължи да търси ключовете, но никак не е доволен, че по пътя ще разчитам единствено на Едмънд за закрила.
Още съм замаяна от откритието, че баща ми е бил член на Общността на Григъри, но нямах време за уточняващи въпроси. Очевидно има много неща около родителите ми, за които не знам нищо. Може би пътуването ми до Алтус ще ми помогне да открия не само липсващите страници.
Докато слизам по стълбите в Милторп, виждам една-единствена карета и се питам какъв е бил смисълът на всички тези приготовления през изминалата седмица.
— Едмънд? Къде са останалите? Нали уредихме да вземем още коне и провизии?
Едмънд бавно кима с глава.
— Права сте. Но няма смисъл да вдигаме много шум при излизането си от града. Всичко е уредено и другите ще се присъединят към нас, когато е нужно. — Той изважда джобния си часовник. — И като стана дума за това, мисля, че е време да тръгваме.
Хвърлям поглед към Луиса, която надзирава товаренето на последните чанти в каретата, и сподавям смеха си. Двете със Соня не срещаме затруднения при изпълнението на съветите, дадени ни от Едмънд, да вземем само най-необходимото за из път, ала Луиса е съвсем друго нещо. Докато наблюдава как Едмънд натоварва една от нейните чанти, аз почти я чувам как отмята наум цял списък от шапки и ръкавици, въпреки че от днес нататък със сигурност няма да може да носи нито едното, нито другото.
Извръщам поглед и виждам Соня да говори тихичко на леля Върджиния до стъпалата, които водят към къщата. Тръгвам към тях и Луиса се присъединява към мен; скоро всички се скупчваме пред стълбите, като всяка от нас се чуди как да започне трудното сбогуване толкова скоро след като сме се събрали отново заедно.
Леля Върджиния както винаги прави всичко възможно да ни улесни.
— Е, момичета. Тръгвайте.
Тя се навежда да целуне Луиса по бузата, после се отдръпва, за да надникне в очите й.
— Беше удоволствие да пътувам с теб от Ню Йорк, мила моя. Ще ми липсва твоят дух; просто не забравяй сегиз-тогиз да го укротяваш в името на безопасността и благоразумните решения, нали?