Питам се дали ще отрече факта, че е прекосила границата и е навлязла в материалния свят, когато я зърнах да се движи из коридорите на Милторп, ала тя не го прави.
— А-а! Сигурно говориш за посещението ми преди няколко нощи — искрено се забавлява Алис.
— Тънкото було между световете е свещено, Алис. Ти нарушаваш законите на Равнината, установени от Григъри. Никога не съм поставяла под съмнение силата ти, способността ти да виждаш и вършиш неща, далеч почудата, отколкото онези, на които са способни останалите Сестри, но да използваш Равнината, за да се пренасяш от място на място в материалния свят, е забранено.
Тя се смее и смехът й се носи из полето на Равнината в Отвъдното.
— Забранено ли? Е, нали знаеш поговорката: „Каквато майката, такава и дъщерята“?
В гласа й усещам горчивина. Лицето ми пламва.
— Мама е знаела, че няма да е тук, за да понася последиците от постъпките си.
Трудно ми е да говоря за майка си. Ужасът при мисълта, че си в плен на пророчеството, ми е добре познат, така че не мога да я виня за желанието й да избяга от него, независимо от ужасяващия начин, по който го направи.
— Постъпила е така само за да защити детето си, както би направила всяка майка на нейно място. Нима не виждаш разликата между своите мотиви и тези на майка ни?
Лицето на Алис става още по-безмилостно.
— Постъпките на мама са в нарушение на законите на Григъри и мотивацията тук няма никакво значение. Правейки заклинанието за закрила, тя е променила пророчеството. Не мога да я поздравя за това, че е нарушила древен закон, а после се е самоубила, за да избегне последствията.
Не ми е лесно да запазя самообладание, а и разговорът за майка ни няма да ни отведе до никъде. Има по-належащи проблеми, с които трябва да се заема.
— Едмънд ми каза, че се срещаш с Джеймс.
Усмивката й, зловеща и лукава, се настанява в ъглите на устните й.
— Е, семейство Дъглас са наши стари семейни приятели. А Джеймс винаги се е интересувал от татковата библиотека, както сама добре знаеш.
— Не си играй с мен, Алис. Едмънд ми каза, че сте се сприятелили, че прекарваш доста време с Джеймс… каниш го на чай.
Тя вдига рамене.
— И какво от това? Джеймс много се натъжи от заминаването ти. Нима е престъпление да му предложа приятелството си като утеха? Или пък другата сестра Милторп не е толкова добра за Джеймс Дъглас?
Преглъщам, преди да отговоря. Невъзможно ми е да си представя Джеймс с друго момиче.
— Виж, Алис… Моите чувства към Джеймс са ти добре известни. Дори в пророчеството има неща… свети неща, с които не бива да си играеш. Хенри бе едно от тях — заеквам, сякаш думите, които произнасям, раздират гърлото ми. — Джеймс е другото. Чист и невинен. Никога и с нищо не ти е навредил — нито на теб, нито на когото и да е друг. Бих те помолила така, както само сестра може да моли сестра си, да го оставиш на мира.
Лицето й е безизразно. То излъчва добре познатата ми невъзмутимост и аз си спомням времето, когато с часове съм наблюдавала сестра си, но по нежните й черти е нямало и помен от емоция, от каквото и да е чувство. За миг наивно си мисля, че може пък да се вслуша в молбата ми. Ала очите й пламват с черен гняв. И още по-лошо — забелязвам, че изпитва удоволствие от силата, която й дава възможност да навреди на другите.
Виждам го и си спомням за брат си — вече съм сигурна, че молбата ми няма да има никакъв ефект. Дори напротив — думите ми ще я предизвикат и тя ще ги приеме като хвърлена към нея ръкавица, която безотказно ще приеме. Появява се пред очите ми само за миг и аз осъзнавам, че съм навредила на Джеймс много повече, като съм повдигнала въпроса за него. Когато най-после Алис проговаря, думите й не ме изненадват.
— Мисля, че Джеймс не е твоя грижа, Лия. Всъщност по-безопасно би било да заявиш, че се отказваш от правото си да обсъждаш живота му, щом веднъж вече си го изоставила и си избягала в Лондон, без да му кажеш и дума.
Спокойно посрещам думите й, защото тя, разбира се, има право. Аз наистина изоставих Джеймс само с едно писмо, в което мимоходом споменавах за нашата любов, а после се качих на влака, който ме отнесе далеч от Бърчуд.
Далеч от Бърчуд и далеч от Джеймс.
Така че няма какво повече да кажа. Алис ще използва цялата си сила и власт, за да помогне на Самаил да премине в нашия свят, и ще го направи със същото лекомислие, с което превръща Джеймс в маша в изпълнението на пророчеството.