Издърпвам ръката си от неговата и тръгвам. Само след няколко крачки ме обзема дива ярост и аз се обръщам с лице към Димитри.
— Те използваха брат ми! От всички… от всички свети за мен неща избраха тъкмо него — защо?
Започнали гневно, въпросите ми свършват като хленч.
Само с две крачки Димитри се приближава до мен. Взема главата ми в ръцете си и се вглежда в очите ми.
— Защото ще използват всичко, което е по силите им, Лия. За тях няма нищо свято. Нищо, освен силата и властта, които жадуват да притежават. Дори всичко, което знаеш и помниш, да изчезне от съзнанието ти, трябва винаги да помниш това. Винаги.
18.
Когато идва време да правим бивак за през нощта, аз съм вече в състояние на хипервъзбуда. Струва ми се, че дори да имам такава възможност, няма да мога да заспя, макар че никога през живота си не съм била толкова изтощена. Още щом настаняват Луиса и Соня в две различни палатки и всички се умълчават, аз се убеждавам, че само непрекъснатото движение, придружено с непрекъсната мисловна дейност, могат да ме държат будна.
Започвам да обикалям из лагера, докато Едмънд и Димитри настаняват животните за през нощта. По-късно Едмънд ще седне пред палатката на Соня, за да я пази, както предишните няколко нощи. Все още не ми е ясно дали я охранява, за да предпази мен, или да пази нея от самата себе си. Твърде съм уморена, за да му задам този въпрос.
Докато крача, аз мисля. Опитвам се да провидя напред, да надзърна в бъдещето, когато ще съм приключила и последния етап от пътуването си и ще съм се видяла е леля Абигейл в Алтус, дори още по-напред — когато пътят ми ще ме е отвел до липсващите страници. Когато умът ми е зает, аз се чувствам добре, при това, докато размишлявам, имам възможност предварително да отгатна евентуалните пречки и да направя план как да ги заобиколя.
— Искаш ли компания? — разнася се глас до рамото ми и аз се сепвам — толкова съм се задълбочила в мислите и умората си.
Продължавам да крача, но когато се оглеждам, виждам, че Димитри крачи от дясната ми страна. Поклащам глава.
— Няма нужда, Димитри. Трябва да спиш. Аз съм добре.
Той се подсмихва.
— Но аз съм много по-добре от теб. В състояние съм да стоя нащрек часове наред.
Усмихвам му се.
— Дори да е така, имай предвид, че разчитам на теб да ме откараш жива и здрава до Алтус. Ако се преумориш, и двамата можем да сбъркаме острова!
Той се навежда и ме хваща за ръката.
— Уверявам те, бодър съм като в деня, в който те зърнах с Хрътките. Нали ти казах? Нямам такава нужда от сън, каквато изпитваш ти.
Накланям глава, за да го виждам добре.
— И как точно става това? Ти не си ли… смъртен?
Той отмята глава назад и се смее, вдигнал лице към индиговосиньото небе.
— Разбира се, че съм смъртен! За какъв ме вземаш, за някакъв звяр ли? — шеговито оголва зъби и ръмжи.
Обелвам очи.
— Много, смешно. Нима ме кориш, че попитах? Защо иначе няма да имаш нужда от сън?
— Е, никога не съм твърдял, че не се нуждая от сън. Казах само, че мога да изкарам значително по-дълго време, без да спя, отколкото ти.
Поглеждам го дяволито.
— Отбягваш въпроса. Хайде, нима можем да имаме тайни при тези обстоятелства?
Изпитвам удоволствие от шеговитите задевки. Чувствам се обикновена, като другите момичета. Сякаш двамата се разхождаме в някой от множеството зелени паркове в Лондон в хубав летен ден.
Той въздиша. Когато отново ме поглежда, усмивката му е малко тъжна.
— И аз съм смъртен като теб, но от една страна произхождам от най-старите разклонения на Григъри, а от друга — от най-старите разклонения на Общността на Сестрите. Всъщност всеки един от предците ми, като се започне от Пазителите, се е свързвал с член от Сестринската общност. И тъкмо поради тази причина моите… заложби са необикновени. Поне така твърдят.
— Какво точно имаш предвид? За какви заложби говориш? — усещам, че премълчава нещо много важно.
Той стиска ръката ми.
— Същите като твоите — да пътувам из Равнината, да гадая, да разговарям с мъртвите… Колкото по-близка е родствената ни връзка с Пазителите и Григъри, толкова повече сила притежаваме.
Взирам се вдясно, като се опитвам да продължа по темата оттам, откъдето той спря. Най-после си я спомням и се обръщам към него: