— Приятно е отново да усещаш топлината на слънцето, нали? — чувам гласа на Димитри до себе си и отварям очи, като ги прикривам с длан от блясъка на слънцето; усмихвам му се.
— Приятно е меко казано.
Димитри кима и мрачно се взира в бликащата вода. Сядам на земята, навеждам се към него и го целувам право в устата. Когато се отдръпвам, той е доволен и в същото време малко изненадан.
— Защо беше това?
— За да ти напомня, че чувствата ми към теб са твърде силни, за да се разколебаят за краткото време, откакто сме отпътували от Алтус — усмихвам му се дяволито аз. — И много по-дълбоки, за да капитулират пред усмивката на първия срещнат, колкото хубав и чаровен да е той.
За миг се питам дали не съм наранила гордостта му, ала скоро всичко отминава и на лицето му, леко разколебано в началото, грейва широка усмивка.
— Значи мислиш, че Гарет е хубав, а?
Въртя глава, като се правя на вбесена, отново го целувам, после ставам и изтупвам с ръка брича си.
— Ти си голям глупак, Димитри Марков.
Отправям се към конете, а вятърът донася до мен думите му:
— Не ми отговори! Лия?
Гарет е вече на коня си и аз проверявам още веднъж юздата на Сарджънт, преди да се метна на седлото.
— Хубаво място за почивка. Благодаря ти.
— Няма защо — отвръща той и гледа към Димитри, който се е отправил към коня си. — Мисля, че сте уморени. Казват, че сте имали тежко пътуване.
Кимам с глава.
— Щом сме далеч от гората, аз съм щастлива. Мъчително е да пътуваш до Алтус през тъмния и гъст лес.
Той поглежда към Димитри, за да се увери, че е готов за тръгване. Щом вижда, че всичко е наред, Гарет обръща коня си напред.
— Не се тревожете. Мисля, че оттук нататък ще пътувате на открито.
После всички тръгваме, а аз отново нямам никаква представа коя е крайната ни цел — тя е строго пазена тайна.
Останалата част от деня преминава в приятни дружески разговори. Кратката ни почивка край потока сякаш е внесла повече увереност в поведението на Димитри, който сега се отнася по-приятелски към Гарет. Прекосяваме няколко ниви, някои от които засети със земеделски култури, докато по други се люшкат жита и треви.
Слънцето се движи по небесния свод и когато стигаме до другия поток, започва да хвърля дълги сенки върху земята. Рекичката е много по-голяма от предишната и се извива през зелените хълмове, а тук-там по бреговете й растат малки горички. Гарет дърпа юздите на коня си и скача долу.
— Точно по разписание — казва той. — Ето тук ще си направим бивак за през нощта.
В бохчите, завързани на конете, откриваме основни припаси и се залавяме да си строим малък лагер. Гарет пали огън и докато двамата с Димитри разпъват палатките, аз стъкмявам проста вечеря. Никак не е изненадващо, че ще нощуваме в един и същи лагер е Гарет. Вече го чувстваме като стар приятел. Двамата с Димитри ме забавляват, като ми разказват истории за общите ни познати от Алтус. Те шумно проявяват дружелюбното си отношение един към друг, а на мен никак не ми е трудно да се смея там, където те очакват. Огънят вече едва тлее, Гарет става и се прозява.
— Ако искаме да станем утре рано, както е по план, трябва да си лягаме.
Той кима към Димитри и към мен. Сигурна съм, че в очите му улавям палави искри, при все че огънят вече е загаснал.
— Ще ви оставя спокойно да си пожелаете приятни сънища.
Той се отправя към едната палатка и ни оставя сами в хладната нощ.
Хихикането на Димитри се превръща в многозначително боботене. Протяга ми ръка и ми помага да стана, после ме придърпва към себе си.
— Напомни ми по-късно да благодаря на Гарет.
Не си правя труда да го питам защо иска да му благодари. Той се навежда и докосва устни до моите — нежно, ала настойчиво, — а устата ми се разтваря и целият свят около мен мигом изчезва. В обятията на Димитри откривам покоя, който ми се изплъзва в моменти на размисъл и съсредоточеност. Позволявам си лукса да се изгубя в прегръдките му, да се предам на властта на тялото му, което усещам срещу своето, и на нежността на неговата целувка.
Когато най-после се отлепваме един от друг, инициативата е на Димитри.
— Лия… Трябва да те придружа до палатката ти.
Той търка буза в моята и аз се вълнувам от допира на меката му брада — тъй чувствен, че ме кара да настръхна.