И тъкмо там, наведена над кристалната вода на малкия поток, аз ги виждам.
Отначало пред очите ми е само повърхността на реката. Но щом се навеждам над нея, за да напълня манерката с прясна вода, отражението ми се изкривява и се превръща в сравнително ясен образ.
Очарована от видяното, аз се взирам по-отблизо. Открих гадателските си способности малко след като пристигнах в Лондон, и това не беше никак лесно. Но не и този път. Този път образът се появи ясно и без всякакво усилие. Само след миг разбирам, че отражението не показва само една личност, а много. Яхнали конете си, те се провират през гората сред грохота на хиляди конски копита, които всъщност не чувам, но някак си усещам от онова, което виждам във водата.
Напрягам се да ги видя по-добре, докато те се приближават във водата, която в случая е техният свят — проправят път през горските шубраци на белите си коне. Не след дълго вече знам кои са те, макар да не изглеждат така, както в Равнината. В Равнината Душите носеха бради, дългите им коси се мятаха по гърбовете им като копринени парцали. Облечени бяха в дрипи и размахваха огненочервени мечове. Но за да преминат в нашия свят, те трябва да се вселят в материално тяло. В тялото на човек.
Дори при гадаенето във водата те приличат на хора, които бих могла да срещна по лондонските улици, въпреки че притежават особена свирепост, която бих разпознала навсякъде, във всички светове. Носят панталони и сака и не яздят с изправен гръб, а силно прегърбени, като размахват оголените си ножове във въздуха. Но аз прекрасно знам кои са.
Не мога да кажа колко са на брой. Те са неизброими и всички имат една и съща цел. Макар ордата да ме плаши и с многочислеността си, и с очевидните си намерения, кръвта замръзва в жилите ми едва когато зървам предводителя им.
Русокос хубавец, комуто нечовешката ярост напълно подхожда. Тя не е нито маска, нито моментно чувство. Докато останалите зад него напредват с настойчивост, която е видна от другия свят дори в огледалото на водната повърхност, той излъчва целеустременост и увереност в своята победа. Ала щом зървам знака на змията върху лявото му рамо, оголено от устремната езда, тутакси осъзнавам в колко голяма беда сме попаднали двамата с Димитри.
Пазителя. Самаил е изпратил самия Пазител, за да ни попречи да открием страниците.
Или да ни ги отнеме, щом ги открием.
Нямам представа на какво разстояние са от нас, но съм сигурна, че се приближават. Идват за мен.
Правя единственото, на което съм способна в момента; вдигам глава от водата и побягвам.
— Димитри! Димитри! — крещя аз и оглеждам брега да го зърна. — Трябва да тръгваме! Веднага!
Той се появява малко по-надолу по течението със загрижено лице.
— Какво има? Какво е станало?
— Пазителят. Те идват. Не знам на какво разстояние са оттук, нито кога ще ни настигнат, но идват!
Димитри не ме разпитва. Говори, без да спира да върви към коня си:
— Колко са на брой?
Клатя глава.
— Не знам. Много.
Мигом възсяда коня си.
— На коне ли?
Кимам.
— Качвай се на коня и ми дай пелерината си — изрича той, докато развързва своята.
— Какво?
Заповедта е тъй неочаквана, че не съм сигурна дали съм я чула добре. Но въпреки това поставям крак в стремето и се мятам на седлото.
Димитри ми подава черната си пелерина.
— Пелерините ни са различни на цвят, а конете ни са черни.
Няма нужда да казва нещо повече. Разбирам какво иска да направи, но няма да се съглася.
— Не. Няма да се разделяме, Димитри. Много е опасно и аз няма да допусна да се изправиш пред Душите, за да ме защитиш.
— Чуй ме, Лия. Няма време за спорове. Това е единствената ни надежда да намерим и приберем страниците. Ще си разменим плащовете, ще вдигнем качулките, за да скрием лицата си, и ще се върнем в градчето, което зърнахме в долината. Ще те откарам там възможно най-бързо. Щом Душите се приближат достатъчно, ти ще се отправиш към града, а аз ще ги подмамя в противоположната посока. Пазителите са известни със своята жестокост, ала те не могат да използват магии в този свят освен с цел да променят външността си. Ако имаме късмет, ще изгубят ценно време, докато разберат, че преследват мен, а не теб. Освен това ти носиш камъка на лейди Абигейл. Той ти осигурява допълнителна закрила.