Грабна един сандвич за из път и хукна, прощавайки се набързо с Лайза. Повечето от двайсет и четирите повикани мъже вече се бяха събрали, когато стигна до сборния пункт. Полковник Борс крачеше нетърпеливо напред-назад и отказваше да отговаря на въпросите.
Скоро дойде и последният човек от списъка и полковникът вече можеше да говори.
— Господа, първото нападение почна тъй, както предвиждахме. „Ключалката“ към реалното време още не е засечена, но се предполага, че се намира приблизително на триста години подир вероятната поява на Първите хора.
Както и при предишната атака, ние се сблъскахме с шест вражески машини, проникнали в реалното време. В този случай обаче машините не летят и не показват поведение на летящи апарати, или поне не приличат на такива. Най-вероятно това са средства за поразяване на живата сила, които се движат на крака или на колела и положително са неуязвими за каквито и да било оръжия за самозащита, които населението на Неолита притежава.
Очакваме да се сблъскаме с големи трудности при откриването на „ключалката“, тъй като сега следите от разрушенията на берсеркерите са далеч по-малки в количествено отношение от онези, които имаше предния път. В момента берсеркерите явно са съсредоточили вниманието си върху някаква исторически значима малка група или дори отделен индивид. Кой точно в завладяната от тях зона е толкова важен ние не знаем, но се надявам скоро да установим. Някакви въпроси дотук? Не? Тогава оставям на полковник Нилос да ви запознае накратко с вашето участие в планираните противодействия.
Нилос, сериозен млад мъж с пресипнал глас, подкара направо и по същество:
— Всички вие сте получили най-високи оценки при тренировките с управляемите андроиди. Още никой от вас няма истински боен опит с тях, но скоро ще имате. Упълномощен съм да ви предам, че сте освободени от всички други задължения, считано отсега.
„Е, и без това исках да се местя“ — помисли Дерън, облягайки се с облекчение на стола си. Около него реакциите варираха от тихи възклицания до изблик на радост. Всички бяха сержанти или младши офицери като него, изтеглени от различни секции на „Операции“. Някои от тях познаваше, но бегло.
Различните реакции на радост или безпокойство от внезапната промяна и предстоящите неизбежни сражения не секнаха и впоследствие, тъй като двете дузини мъже необяснимо защо бяха оставени известно време в една съседна стая, а и после, докато асансьорът ги сваляше надолу до Трета Платформа на отдел „Операции“ — най-ниското и най-тежко укрепеното ниво изобщо.
Трета Платформа — огромна пещера с ехо, с размера на голям самолетен хангар — беше пресечена изцяло от въздушни пешеходни мостове, които минаваха доста над земята. На височината, на която се спусна групата, висяха, окачени като марионетки на конци, приличащите на скафандри специално оборудвани костюми, които Дерън и другите оператори предстоеше да облекат. Чрез тях те щяха да управляват андроидите на принципа „господар-слуга“. „Слугите“ бяха подредени долу на пода в абсолютно съответствие с разположението на „господарите“ си. Телата на андроидите бяха метални, по-високи и по-широки от тези на хората, затова техниците, които сега довършваха работата си по тях, изглеждаха като джуджета. Много скоро „слугите“ бяха напълно подготвени за бой.
В малки кабини в стените на Трета Платформа операторите получиха индивидуален инструктаж. Показаха им карти на местностите, където щяха да бъдат спуснати и ги запознаха с оскъдната информация, която беше на разположение относно скитническата група от Неолита, която трябваше да защитават. Накрая, след последен кратък медицински преглед, операторите бяха облечени в трика и се отправиха по въздушния мост.
Точно тогава се получи заповед отгоре операцията да бъде прекратена временно. Никой отпърво не знаеше каква е причината за задържането, додето на стената на пещерата не светна огромен екран, който се изпълни от изображението на масивната гола глава на самия Планетарен Командир.
— Хора… — прогърмя многократно усилен познатият глас. После лицето се намръщи и излезе от кадър. — Какво е това? — кресна той след малко. — Онези от „Операции“ са ги накарали да ме чакат ли? Кажете им веднага да продължават! Аз мога да агитирам по всяко друго време! Какво си въобразяват там?!…
Гласът на Планетарния Командир тъкмо се надигаше, когато го прекъснаха заедно с картината и Дерън остана с впечатлението, че Номер Едно имаше още много да каже. Но тъй като младият лейтенант беше безразличен към военната си кариера, той се зарадва, че всичко мина толкова набързо.