Мъжът, който спореше с Мат, продължи да аргументира съмненията си:
— Ако ли пък няма да живее дълго, тогава няма смисъл да му помагаме. Все пак той не е от Хората.
— Не, не е. Но… — Мат потърси нов изказ и нови слова, за да изрази съждението си. Ако се наложи, ще отърве каменния човек сам. Чрез спора той изясняваше нещата не само на другите, но и за самия себе си. В неговите очи това странно същество, което се бе опитало да спаси Дарт, беше част от някакъв голям род, към който принадлежаха и самите Хора, от някакво „племе на всички човеци“, противостоящо на разните там зверове и демони, които денонощно носеха смърт и страдание на хората.
— Ами ако наблизо има група от каменни човеци — предположи друг мъж. Хората веднага се огледаха наоколо. — Те биха били опасни като врагове, но и силни като приятели!
Идеята не предизвика възторг — нито приятелството, нито враждата с други групи имаше значение за живота на Хората.
— Този желае да бъде наш приятел — рече Дарт с тънкото си гласче.
Най-старата жена му се присмя:
— Всеки, който е сакат и се нуждае от помощ, би желал да бъде наш приятел. Мислиш ли, че се е бил с лъва заради тебе?
— Да!
…
Гласът на момичето-лингвист се присъедини към приглушеното бръмчене, което се появи отново в слушалките на Дерън. Тя даде едно доста съмнително разяснение на част от разговорите между Хората, след което бе отзована при друг оператор. От гласовете, достигащи до него, Дерън разбра, че дотук два берсеркера са били унищожени, но са изгубени десет андроида. Освен това появата на „слугите“ плашеше и разпръскваше хората, които трябваше да бъдат охранявани.
— Кажете им да се престорят на осакатени — посъветва ги Дерън. — Аз ще се оправя и без лингвист, ако трябва. Така все пак е по-добре, отколкото да сгреша значението на някоя важна дума. Но какво ще кажете да ми изпратите тук някакви средства за самозащита, които да дам на тези хора? Когато берсеркерът се върне, ще бъде твърде късно.
Машината, с която се бе сражавал, сигурно се беше объркала и бе тръгнала по някоя стара следа или пък преследваше друга група хора. Трябваше обаче да се предвиди евентуалното й връщане.
— Изпратете ми гранати, а не стрели. Само един мъж от групата има лък.
— Средствата за самозащита са готови — увери го някой. — Но е опасно да ги пъхнем в ръцете им, преди да е станало абсолютно наложително. Я си представи, че решат да ги използват срещу андроида? Или пък се изтрепят един друг по погрешка?
— Ще бъде още по-зле, ако закъснеем. Смятам, че вече трябва да ги спуснете.
Вътре в огромния гръден кош на „слугата“ имаше камера, в която по необходимост можеха да се изпращат неголеми предмети от бъдещето.
— Средствата са готови.
Дерън не знаеше да вярва ли или не на начина, по който се развиваха днес събитията.
Хората изглежда още обсъждаха съдбата на каменния човек, а той продължаваше да седи в поза, която смяташе за най-миролюбива и предизвикваща доверие. От откъслечния превод Дерън бе разбрал, че високият млад мъж с преметнат през рамо лък настояваше да спасят каменния човек.
В крайна сметка мъжът с лъка, който най-много се доближаваше до представата за водач на Хората, успя да убеди един от другите мъже да му помогне. Двамата отидоха до най-близката пречупена фиданка и окършиха горната й част, като късаха жилавите дървесни влакна с голи ръце. После се осмелиха да донесат дръвчето до ръба на убежището на Отровния Копач.
Те спуснаха нацепения край долу така, че „слугата“ да може да се залови. Дерън се хвана и с двете ръце.
Мъжете затеглиха, но скоро запъшкаха под неочакваната тежест. Момчето от дървото се присъедини към тях.
— Одегард, тук е полковник Борс — обади се в слушалките му един настоятелен глас. — Вече установихме каква е целта на берсеркерите — първият писмен език на планетата произхожда от период и район, които включват настоящото ти местоположение. Смъртността дотук не е намалила възможността за възникването му, но всяко следващо убийство може да се окаже съдбоносно и да изтласка вероятната му поява извън границите на реалността. Тъй като съществуват много варианти в разклонението на родословното дърво на всеки един от твоите подопечни, ние не можем да посочим веднага точния създател, но със сигурност знаем, че хората от твоята група са сред предците на неговото племе.
Дерън се вкопчи в дръвчето и тримата мъже извлякоха „слугата“ до ръба на фунията.
— Благодаря за съобщението, полковник. Какво става с гранатите, които поръчах?
— Ще се опитаме да спуснем още два андроида в твоя сектор, Одегард, но засега имаме технически проблеми. Вече трима от враговете са унищожени… Гранати ли, казваш? — Последва кратка пауза: — Съобщиха ми, че скоро ще ги получиш. — В наушниците на Дерън се разнесе щракване и гласът на полковника се изгуби.