Берсеркерът предизвикваше страхотен шум, дращеше и блъскаше по масивната скала, която го държеше настрани от плячката му. Когато шлемът на Дерън сигнализира, че стрелите са пристигнали, той реши да не губи време за отключване на нишата в металната си гръд. Пред изумените лица на Хората, които го наблюдаваха ококорено, бръкна с ръка през устата във вътрешността на андроида и извади оттам сноп от дванайсет стрели, които подаде на Мат.
Външният им вид показваше, че не бяха обикновени стрели и все пак в конкретната ситуация нямаше съмнение относно предназначението им. Мат се поколеба само за миг, после стори нещо като поклон пред „слугата“, пое стрелите с благоговение, втурна се към дъното на пещерата и се покатери до прозорчето.
Дупката представляваше удобен пункт за стрелба, стига противникът да не разполагаше с по-далекобойни оръжия. Тъй като обаче берсеркерът беше въоръжен с лазер, явно на „слугата“ се падаше задачата да отвлича вниманието му и да го държи зает.
Надявайки се от все сърце Мат да е добър стрелец, Дерън повлече уродливото си металическо тяло и застана до извивката на входа. Усещаше напора на берсеркера през скалата. Дори му се стори, че ако се протегне, ще го докосне. Дерън изчака, огледа пещерата и когато видя, че Мат вече бе поставил на лъка си първата от вълшебните стрели, изскочи навън толкова стремително, колкото позволяваха ръцете му.
Почти се просна по лице, тъй като берсеркерът се беше оттеглил извън обсега му, за да се подготви за нова атака. Естествено, той се оказа по-бърз с лазера си, отколкото Дерън с неговия. Бронята на „слугата“ се нажежи до бяло, но издържа, додето Дерън съумя да се хвърли напред и да отвърне на огъня. Дори да беше съгледал Мат на малкото прозорче, берсеркерът го пренебрегна, защото смяташе стрелите за безопасно оръжие.
Първата стрела удари чудовището по рамото на предния крайник. Дървената пръчка отлетя встрани, но преди това острият й връх изчезна, превръщайки се в огнено кълбо. След експлозията в металния корпус на берсеркера остана дупка с размера на юмрук.
Машината излезе от равновесие и стреля по Мат, но лъчът само възпламени един храст над издатината с прозорчето. Дерън продължи да се движи към берсеркера с максимална бързина, насочил лазера като фенерче право към раната на рамото му.
Мат се подаде от отвора и изпрати втора стрела.
Уцели берсеркера под прав ъгъл отстрани и го накара да залитне на три крака. И тогава лазерът на врага излезе от строя, тъй като Дерън вече се беше приближил достатъчно и стовари тежкия си метален юмрук върху окото на излъчвателя.
С това състезанието по борба не свърши. За момент Дерън помисли, че този път ще надделее окончателно, тъй като силата на двете му изкуствени ръце превъзхождаше тази на берсеркера, който бе останал с един почти неизползваем крайник. Все още рефлексите на врага обаче бяха по-добри от човешките. Само след секунди Дерън пак увисна и светът около него се завъртя. И пак бе хвърлен.
Той сграбчи краката, които го тъпчеха, за да обездвижи берсеркера и да го превърне, макар и за миг, в удобна мишена. Ужасен удар обаче разби и неговия лазер.
Защо се бавеше тази проклета стрела?
Берсеркерът отново се оказа твърде голям, твърде силен и твърде бърз, за да може сакатият „слуга“ да се справи с него. Като огромни чукове се стоварваха лапите със стоманени нокти и скоро разкъсаха основните възли на единия му крак. Кракът, и без това неизползваем, се отдели от тялото. Металният човек щеше да бъде разкъсан на парчета.
Тогава стрелите дойдоха. Дерън за миг мярна летящо човешко тяло над себе си. Мат се хвърли лично в схватката, с по един сноп стрели във всяка ръка. Полетял като същински бог на гръмотевиците, той с див крясък заби остриетата в гърба на противника.
Нейде дълбоко в берсеркера се разнесе взрив. Приглушена бледа светлина обви тялото му. Разрушенията бяха изцяло вътрешни. Експлозиите разтърсиха и двете машини. С това боят приключи.
Дерън изтегли настрана поломения и прегрял „слуга“, като го измъкна изпод масата от нажежен, потрепвайки пръскаш, искри метал, в която се беше превърнал доскорошният враг. После, смазан от изтощение, подпря андроида на лакти. Видя как Дарт изтича от пещерата в светлината на тлеещата и трепереща изкормена машина. Сълзи се стичаха по бузите на детето. В ръцете му беше лъкът на Мат със скъсана тетива. След Дарт изскочиха и другите Хора и се струпаха около нещо, което лежеше неподвижно на земята.
Дерън застави „слугата“ да седне.
Мат се бе търколил мъртъв там, където го беше отхвърлила последната конвулсия на врага. Коремът му беше разпран, ръцете обгорени, лицето размазано.