Така че махалото на неговия избор на практика бе фикция. Той нямаше друг избор, освен да се отрече. Нека слънцето се движи накъдето искат те. Нека се върти около кълбото на планетата в една безумна годишна спирала, за да се радват тъпите късогледи глупаци, които мислят, че вече са научили всички тайни на природата от няколко прашни страници на Светите Писания.
Лежейки по гръб, Винсенто вдигна ръка, изпъстрена от спукани дребни кръвоносни съдове, за да се предпази от бавното слънчево острие за мъчение. Но слънцето не можеше да бъде спряно с каквото и да е движение на човешка ръка. То му се присмиваше, превръщайки старческите му пръсти в прозрачен восък.
Уил шавна на пода, завит като охлюв в своята парцалена черупка. Винсенто му изръмжа да става и го погна да събуди кочияша Руд, който спеше при животните. Руд да иде да види нивото на реката, Уил да запари чай и да приготви закуска. Предвидливият Винсенто се бе запасил изобилно с провизии, които бяха складирани в каретата.
Останал сам, той се зае с бавния и мъчителен процес на раздвижване на старческите си кокали и подготвянето им за изненадите, които денят можеше му да поднесе. През последните години здравето му бе твърде крехко и сега всеки ден за него започваше с внимателна проверка на усещанията. Но той не беше болен, а само стар. А, да, и наплашен.
Когато Уил дойде да го уведоми, че огнището и горещият чай го очакват в общата манастирска стая, Винсенто вече беше готов да я посети. За своя изненада той откри, че и друг странник бе пристигнал през нощта: един младеж, който се представи като Валзай от далечната страна Мознар.
Валзай скромно призна, че е учен. Щом чу това, Винсенто го разгледа по-внимателно. Младежът бе прилично облечен и правеше впечатление, че гледа на Винсенто с чисто — ако не бе подправено — страхопочитание. Според него, дори и в далечната му родина откритията на Винсенто били известни и възхвалявани.
Винсенто прие словата му с благосклонно кимване, като междувременно си пиеше чая и се чудеше дали този младеж не е носителят на добрите новини, които трябваше да узнае в катедралата неизвестно от кого. Нима Набур възнамеряваше да се смили над него? Той направи тъжна гримаса. Не, няма да се унижи да се надява, като някой хрисим васал, на добрината на другиго, дори и когато този друг е самият Папа на Светия. Той изпъна гръб. Във всеки случай не смяташе да хукне веднага нагоре по хълма, към катедралата.
Руд дойде да докладва, че реката вече не се покачва, но все още е достатъчно дълбока и опасна, за да се мисли за преодоляването й. След един ден сигурно ще може да се мине.
Винсенто уплътни времето си с допиване на чая и приемане на малко храна. Каза на Руд да занесе нещо за хапване и на двамата монаси, после се отпусна лениво на слънце да стопли кокалите си. Ако закъснееше за трибунала, тук имаше достатъчно свидетели, които биха могли да потвърдят неговата невинност. Нека Защитниците накажат реката, ако могат! Без съмнение, пороят щеше да се трогне от задълбочените им познания по Светите Писания и щеше да се прибере. Без съмнение, цялата природа щеше да изпълни волята им, като например разрушеният мост да се построи сам наново, щом дойдат и заплашат камъните с изтезания…
Но не, стига скверни мисли, по-добре е да започне да репетира своето смирение. Той извика на Уил да му донесе от каретата принадлежностите за писане и после излезе навън през порутената входна врата, за да седне сам на слънце встрани от пътя. Един каменен блок щеше да му послужи за стол, друг — за маса. Реши да оползотвори пълноценно времето си и почна да пише своето изложение за отричане, което да представи на съда.
Естествено, обвиненият не трябваше да знае защо е повикан. Вероятно първият въпрос на Защитниците ще бъде дали му е известно или не в какво е обвинен. Не е чудно, че подобно начало неведнъж е разкривало неподозирани престъпления, извадени на бял свят от виновните уста, но в случая с Винсенто трудно би могло да има съмнение относно причината за призоваването му. Минали бяха петнайсет години, откакто получи писменото предупреждение от Белам, което самият Винсенто наполовина бе забравил. И други учени преди него бяха говорили за хелиоцентричната хипотеза и безнаказано я бяха използвали в публикуваните си съчинения. Но когато дойде призовката от Защитниците, Винсенто разбра, че явно бе засегнал болезнено някой от могъщите управляващи люде, които никога нищо не забравят.