Накрая той го прекъсна:
— Млади човече, мисля, че е редно да изложите обстоятелствата около премеждието си пред войниците.
После обърна гръб на досадника. Така. Ако НЕ беше усукването на въжето, а така също не беше и някакъв номер — тогава какво? Естествено, катедралата не се въртеше по посока на часовниковата стрелка. И все пак… Той се напрегна, мисълта му навлезе в непознати досега дебри на познанието…
— Виждам, преподобни Винсенто, че сте открили моята малка изненада. — Дерън разбра съвсем ясно как беше започнала тази игра с махалото на Фуко, и как, по всяка вероятност, щеше да завърши. Но видя и една отчаяна възможност, която се откриваше пред него и веднага се вкопчи в незначителния си шанс.
— Твоята… малка… изненада ли? — Гласът на Винсенто изведнъж стана предпазлив. Веждите му се сключиха и вещаеха гръмотевици, додето се обръщаше бавно към Дерън. — Значи ти си изпратил онзи монах при мен през нощта?
Тази подробност с монаха беше потвърждение на догадката на Дерън за берсеркерския трик с махалото.
— Аз организирах всичко това! — Дерън направи обобщаващ жест като посочи и махалото. — Трябва да ви призная, господине, че съм тук от няколко дни, отначало бях дори заедно с неколцина приятели, които ми помогнаха да изпълня тази конструкция.
Голяма лъжа му поднесе Дерън, и ако се получеше ефектът, към който той се стремеше, Винсенто едва ли някога би пожелал да провери истинността на твърдението му. Докато разказваше на намръщения старец в подробности как той и помощниците му били окачили въжето, и колко сложно и трудно било всичко, Дерън напълно осъзна ролята на берсеркера в тази история с махалото — котешка, маймунска или по-скоро дяволска.
— Това, което виждате пред вас, преподобни Винсенто, е сигурно доказателство за въртенето на нашата планета!
В старческите очи се появи смущение, но не и изненада. Отчаяната контраигра беше започнала. Струваше си. Но да видим сега дали можем и да я спечелим. Винсенто се беше превърнал в изчакваща статуя, стиснал устни, немигащ.
Дерън продължи:
— Естествено, следвах примера ви, уважаеми господине, както и този на няколко наши съвременници, за да защитя резултата от своето откритие, като същевременно го пазех в тайна, с цел да го използвам в бъдещите си изследвания. Но впоследствие реших да го разкрия пред различни хора в различни части на света, като разпратих съобщения под формата на анаграми, в които е закодиран този експеримент. Да запазя тайната още известно време, както ви казах, бе моята цел в началото. Но когато узнах за вашите сегашни… затруднения…, реших, че не мога да остана просто ей така, със скръстени ръце.
Винсенто още не беше помръднал:
— Доказателство за въртенето на нашето кълбо, казваш? — Тонът му беше някак несигурен, далечен.
— А, простете! Не мислех, че трябва в детайли да ви… хм… Вижте, равнината на махалото не се върти, върти се планетата под нея. — Дерън за миг се поколеба — хрумна му, че старият Винсенто схваща мудно и малко е поизкуфял. Дерън се усмихна с престорена снизходителност и започна да говори по-силно и отчетливо: — На полюсите на света устройство като това, ще описва дневно пълен кръг от триста и шейсет градуса. На екватора то въобще няма да се върти. — Напредвайки бавно, той изложи с безмилостни подробности своята преднина от три века и половина в натрупани знания. — Освен това завъртането му е пропорционално на географската ширина, т.е. за нашата тук, е около десет градуса за час. И тъй като сме в северното полукълбо, видимото въртене се извършва по посока на часовниковата стрелка…
От високото Уил извика на господаря си:
— … въжето е закрепено така, че да се върти свободно, но нищо не го върти!…
— Слизай! — кресна му Винсенто.
— … да го огледам още, ако искате да го нарисувам…
— Слез долу!
Дерън продължи да оказва психологически натиск, наблягайки най-вече на великодушието си:
— … единственото ми желание е да ви помогна, сър. Оставих настрана всички помисли за лични облаги, за да ви се притека на помощ. През изминалите години вие осъществихте изключително важни изследвания и не бива да бъдете отхвърлен сега. Аз съм на ваше разположение и с радост ще повторя демонстрацията си пред властите в Свещения Град, така че целият свят да стане свидетел…
— Стига! Не ми трябва ПОМОЩ! — Винсенто произнесе последната дума с отвращение. — Вие не ще се намесите В МОИТЕ ДЕЛА! Нито за миг!