— Но кого да търся, все пак?
И когато му отговориха, той си помисли, че трябваше и сам да се сети, да познае името и да бъде нащрек още при първата среща с това миловидно лице.
…
Сред гъстия шубрак явно се беше случило нещо сериозно. Трите пречупени клона бяха изсъхнали, което показваше, че оттогава бяха минали няколко дни. И макар насекомите да бяха заети още с останките от кокали и сива козина по земята, не бе останало много за дояждане.
— Доста голям вълк е бил — рече замислено брат Джован, като се наведе да вдигне едно парче от челюстна кост. Костта бе раздробена от силен удар, но няколко огромни зъба все още си седяха на местата.
— Много голям, няма съмнение — съгласи се брат Саил, макар малко да знаеше за вълците. А и нямаше желание да научава повече, затова се озърташе нервно. Слънцето клонеше към залез в този късен следобед и гората изглеждаше зловещо тиха.
Джован разсъждаваше на глас:
— Какво ли животно би могло да се разправи така с един толкова едър мъжки вълк? Дори и аз в лакомията си се отнасям понякога така с кокалите от печеното… Но не, тези кокали не са били глозгани от глад. Само са начупени много пъти, сякаш тук е буйствало същество, по-диво и по-жестоко от който и да е вълк.
…
Името брат Джован символизираше добрина и любов за новите историци — както за лаиците, така и за скептиците, а така също и за ортодоксалните членове на Храма, които го превъзнасяха като светия. Подобно на Винсенто, св. Джован се бе превърнал в колосална фигура от народните предания, разбрана само донякъде от съвременниците си.
— Току-що констатирахме особената важност на Джован — рече Началникът в главата на Дерън, който продължаваше да тича. — След като го открихме, ние можахме да разгледаме неговата структура по-внимателно от преди благодарение на всички наши компютърни наблюдатели, които концентрираха усилията си в района, в който се намирате. Исторически линията на Джован продължава напред още около петнайсет години от точката, в която си ти, и през целия си път тя оказва подкрепа на други линии. После тези други линии подкрепят от своя страна нови и възходящият процес се разпростира в цялата ни история. Днешната ни преценка на нещата показва, че договорът за разоръжаване, подписан триста години след смъртта на Джован ще пропадне и една ядрена война ще изтрие цивилизацията ни от лицето на планетата, ако св. Джован бъде ликвидиран в точката, където сте в момента.
После Началникът замълча и се прозвуча глас на момиче:
— Ново съобщение за полковник Одегард.
Вървейки, Дерън попита:
— Лайза?
Тя се поколеба за миг, после реши — първо работата:
— Полковник, линията на живот, която по-рано ви описаха като ембрионна, наближава другите две. Изглежда се движи с голяма скорост, по-бързо отколкото могат да тичат човек или яздитно животно. Нямаме обяснение за този факт. Освен това трябва да свиете пет градуса на ляво.
— Разбрано. — Дерън се отклони на пет градуса, доколкото бе в състояние да се ориентира. Вече излизаше от равнината и калта, която го бавеше, бе останала зад гърба му.
— Лайза?
— Дерън, позволиха ми да се включа, едва след като обещах да се придържам строго към устава и задълженията си.
— Разбирам, прави го. — Той прецени, че бе пробягал петдесет метра и премина отново в бърз ход. Дишаше тежко. — Просто исках да ти кажа… може би… ако имаше дете от мен…
Разнесе се тихо хлипане. Но когато гласът на Лайза долетя отново, в него се долавяше само професионално отношение към работата. Тя предаде нова корекция на курса му.
…
С крайчеца на окото си брат Саил долови далечното движение на нещо, което търчеше към тях сред дърветата и храсталака. Той се обърна, примижа срещу следобедното слънце и изненадан от неочакваното си вътрешно спокойствие установи, че търсенето на вълка беше достигнало до своя успешен край. Вълк ли? Приближаващото се нещо трябваше да бъде наречено по-скоро чудовище или демон, но той не се съмняваше, че това е съществото, всяло ужас сред селяните и дошло сега да види човеците, които бяха дръзнали да го търсят.
Прилично на сребърна оса, създанието с големина на човек беше все още на стотина ярда. То приближаваше към тях на четири крака, движейки се с тихи котешки стъпки през храсталака. Брат Саил реши, че трябва да пожертва живота си за своя приятел, като блъсне на земята брат Джован и хукне сам пред отвратителната твар, та да й отвлече вниманието. Нещо вътре у него го подтикваше да извърши подобен героизъм, но краката му сякаш бяха станали оловни и го оставиха неподвижен като статуя. Той понечи да нададе предупредителен вик, но дори и гърлото му беше сковано от страх. Накрая все пак успя да хване брат Джован за ръката и да посочи надигащата се опасност.