— Това ли искаше да научиш, когато хвърли уондите? Какво се е случило с нея.
— Да.
— Тогава не губи надежда — казах аз. — Уондът на Тир лежеше върху друг уонд, което значи, че посланието е неясно или трябва да се чете наопаки. Дъщеря ти може още да е жива. Искаш ли да хвърля пак пръчките?
Ловецът поклати глава.
— Не — отсече той. — По три хвърляния стига. Повече би било обида към боговете, а и слънцето залезе и времето не е благоприятно.
После подозренията му внезапно се завърнаха.
— Откъде да знам, че не ме лъжеш за руните, както излъга за сокола?
— Нямам причини да те лъжа — отговорих и започнах да прибирам уондите, първо господарят, после трите по-малки, които назовавах по име „дъгата, кралицата — воин, силната вяра“. Докато прибирах по-дългите, издекламирах, „ключодържеца, радост“, и поемайки последния от ръката на Едгар, „празник“.
За да докажа знанията си, невинно отбелязах:
— Значи не използваш уонда на мрака, змийския уонд?
Едгар направо си глътна езика. По-късно щях да открия, че е прост човечец и храни непоклатима вяра в саксонските уонди, както ги наричат в Англия. Само най-опитните използват осмия или змийския уонд. Той е пакостлив и може да зарази и останалите уонди, а повечето хора предпочитат „гледането“, както наричат хвърлянето на пръчките, да им предрече щастие. Аз намирах саксонските уонди за елементарни. Учителят ми по руни Транд ме бе учил да разчитам далеч по-сложни версии. В Исландия уондите се привързват към кожен ремък, след което се разгръщат като ветрило, а значението се тълкува по изписаните от двете страни руни. Тези руни — като повечето сейдур или магия, преиначават нормалното и се изписват наопаки, като гледани в огледало.
— Кажи на жената какво току-що каза за дъщеря ни — подкани ме Едгар. — Може да я успокои. Вече четири години скърби за нея. — Вкара ме в колибата. Състоеше се само от една стая, преградена през средата на дневна и спалня. Имаше открито огнище, проста маса и две пейки. Подканен от Едгар, повторих посланието на уондите на жена му, Джудит. Горката, прие на доверие тълкуванието ми и плахо попита дали съм гладен. Подозирам смяташе, че съпругът ѝ се отнася с мен несправедливо. Сега разбирах ненавистта на Едгар. Взел ме бе за датчанин, като мъжете, отвлекли дъщерята и осакатили сина му.
Едгар явно ме преценяваше.
— Откъде, каза, че идваш? — попита изведнъж.
— От Исландия, а преди това от Гренландия.
— Говориш като датчанин.
— Някои думи, да, но ги произнасям различно, а други думи са чисто исландски. Малко като твоя саксонски. Сигурен съм, си забелязал, че хората от другите части на Англия говорят различно и използват думи, които ти не разбираш.
— Докажи ми, че идваш от онова място, Гренландия или както там му каза.
— Ами, не знам как да го направя.
Едгар се замисли за миг.
— Каза, че си от земята, където исландският сокол гнезди и отглежда малките си. Аз знам, че не го прави в страната на датчаните, а някъде по-далеч. Значи ако наистина си от Исландия, ще знаеш всичко за тази птица и навиците ѝ.
— Какво да ти кажа? — попитах.
Той ме изгледа лукаво.
— Отговори ми на този въпрос; на какво е птица исландският сокол, на полета или на ръката?
Нямах представа за какво говори, а той победоносно прие объркването ми за невежие.
— Така си и мислех. Нищо не знаеш за тях.
— Не — казах. — Просто не разбирам въпроса ти. Но ще разпозная исландския сокол, ако го видя да ловува.
— Кажи ми по какво.
— Дивите соколи в Гренландия обикновено се спускат от канарите и кацат на високо, на скала или хълм. Ловуват една птица, която наричаме рюпа, прилича на вашата яребица. Когато я засече, соколът се стрелва от наблюдателницата си и започва да лети ниско, все по-бързо и по-бързо, докато не застигне рюпата и не я повали мъртва на земята.
— И какво точно прави миг, преди да нанесе удара си?
— Изведнъж се издига, за да набере височина, после се стоварва върху жертвата си.
— Така е — обяви Едгар, най-после убеден. — Точно това прави исландският сокол и затова може да е птица и на полета, и на ръката. Много малко ловни птици могат да са и двете.
— Все още не разбирам — казах. — Какво е птица на полета?
— Птица, която се издига нависоко, кръжи в небето над господаря си и чака подходящия момент, след което се спуска към жертвата си. Перегринът, соколът — скитник го прави, а ако си търпелив, можеш да научиш и исландския сокол. Птицата на ръката носиш на китката си и я мяташ по плячката.