— Значи ти си бракониерът — каза той и войнствено отметна към мен глава, сякаш се готвеше да скочи от дивана и ме повали на земята.
С мъка откъснах очи от обеците.
— Не разбирам за какво говориш — казах спокойно.
Варангите зад гърба ми ахнаха от изненада.
— Хората ми доложиха, че си събирал кожи от скридфините територията на моя фелаг.
— Не съм събирал кожи — отговорих. — Дадоха ми ги.
Резките кафяви очи ме изгледаха преценяващо. Забелязах, че зад тях се крие бърз ум.
— Дадоха ти ги? Ей така, безплатно?
— Правилно.
— Как точно стана?
— Изкарах зимата при ловците.
— Невъзможно. Приближиш ли ги, магьосниците им ги правят невидими.
— Точно магьосник ме покани да остана.
— Докажи го.
Огледах се. Останалите варанги бяха като глутница гладни кучета пред пир. Двама зарязаха играта на зарове, трети запълни паузата, като шумно се изплю на килима.
— Дай ми зарове и дъска — казах, опитвайки се да прозвучи пренебрежително.
Заметоха остатъците от нечий обяд от един тежък месингов поднос и аз посочих да го оставят на килима пред мен. Протегнах ръка към играчите и те ми дадоха заровете си. Седналият на дивана си Ивар си лепна отегчено изражение. Сигурен бях, че очакваше да направя някакъв фокус.
Възбудих интереса им, когато поисках още пет чифта зарове. Наредих общо дванадесетте на подноса, така че да образуват квадрат със страна три на три. Сложих зара в първия квадрат на числото четири, в следващия поставих два зара, сумата от които правеше девет, в третия пак само един зар, обърнат на две. Числата във втората редица бяха три, пет и седем, в последната — осем, едно и шест.
Безмълвно отстъпих назад. Последва дълго, дълго мълчание. Публиката ми бе озадачена. Може би очакваха, че заровете ще се претърколят или избухнат в пламъци. Гледаха ги втренчено, първо тях, после мен, а все така нищо не се случваше. Аз гледах право в Ивар, предизвиквах го да види магията.
Ивар погледна заровете и се намръщи. После пак ги погледна и че отведнъж разбра. Надигна глава към мен — рискът си струваше, бях погъделичкал грубата му интелигентност.
Обкръжението му продължаваше да гледа озадачено. Не смееха да попитат господаря, твърде много се страхуваха от него.
— Изучил си се добре — каза Ивар. Беше видял магията в заровете: накъдето да събереш числата, нагоре, надолу, настрани или по двата диагонала, сумата винаги бе петнадесет.
— Разбрах, че скоро заминаваш за Миклагард — казах. — Бих искал да дойда с вас.
— Ще си ни от полза, ако и в търговията си добър като в числата — отговори Ивар, — но първо трябва да убедиш и мъжете ми.
Още озадачени, варангите прибираха заровете си от подноса. Спрях един, който тъкмо вдигаше двата си зара.
— Залагам. По-високото печели — казах.
Варангът подсмръкна, после хвърли заровете. Не се изненадах, че се паднаха две шестици. Заровете почти със сигурност бяха с метална сърцевина.
Взех ги, уж понечих да ги хвърля, после оставих единия и избрах друг от купа, кокален, стар и напукан. Този път щях да прибягна до наученото при йомсвикингите. Стиснах здраво двата зара в шепа и усетих как по-старият се напука. Отправяйки мълчалива молитва към Один, запратих с всичка сила заровете към подноса. Один, който измислил заровете за забавление на хората, чу молбата ми. По-старият зар се разцепи. Сега показваше шест и две; другият все така спря на фалшивата шестица.
— Май печеля аз — казах и варангите се превиха от смях. Победеният варанг се намръщи и щеше да ме удари, ако Ивар не каза рязко:
— Фройгер! Достатъчно.
Фройгер грабна заровете си и изскочи от стаята, вбесен и унизен, а аз разбрах, че съм си спечелил опасен враг.
Фелагът бе чакал завръщането на Вермундур и Ангантур, за да потегли към Миклагард. Преброих деветима варанги, включително Ивар, и около тридесет холопи, чиято задача бе да гребат на леките речни кораби, които натовариха с бали кожи. Някои варанги взеха и жените си, нещастниците бяха отчасти робини, отчасти наложнички. Ивар, както се полагаше на ранга му, съпровождаха три от жените и двама от синовете му, хлапета на не повече от седем-осем години, към които бе силно привързан. Или експедицията ни наброяваше повече от петдесет души.