Сменихме тежките дрехи с широки ризи и торбести памучни панталони. С тях човек можеше да се движи свободно по кораба, без да се поти във все по-усилващата се лятна жега. При здрач слизахме на брега и спяхме в закупените леки шатри. Реката бе преминала през гъстите гори и сега течеше през равна, открита местност, по която пасяха стадата на местните племена. Според преводача ни, говорели езика на чергарите на изток. Когато срещнехме други лодки, те кривваха от нас като подплашени кротушки. Без значение дали ни мислеха за варанги или руси, репутацията ни очевидно не бе особено добра.
— Ивар! Серкландери! — извика в един горещ следобед Вермундур. Възбудата в гласа му ме накара да се огледам. В далечината до реката имаше малко село, а до него група дълги, ниски шатри от тъмен плат. Пред тях на брега бяха изтеглени половин дузина лодки.
Ивар присви очи срещу лъскавата речна повърхност.
— Торгилс, ти пак ми донесе късмет — каза. — Не съм виждал серкландери толкова на север.
Нареди на кормчията да свърне към сушата. Не бях забравил предишното ни нападение и се зачудих дали Ивар не планира да връхлети и ограби селото.
Споменах нещо в този дух на Вермундур, който ми се озъби презрително.
— Само Перун знае защо Ивар те цени толкова. Серкландерите пътуват с добра охрана, обикновено от Черни качулки.
Разбрах думите му, когато приближихме пристана. От шатрите изскочиха мъже с дълги, тъмни забрадени роби и заеха позиции по брега, с лице към нас. Отличаваха се с дисциплината на обучени воини; въоръжени бяха със страховити извити лъкове, които сега насочиха към нас.
Ивар застана на носа и разпери мургавите си ръце, за да покаже, че не е въоръжен.
— Кажи им, че сме дошли да търгуваме — каза на преводача, който изкрещя посланието през делящата ни река. Главатарят на Черните качулки отсечено махна да не акостираме до шатрите, а малко по-надолу по реката. За моя изненада, Ивар се подчини. За първи път го виждах да приема чужда заповед.
Изпрати преводача ни при непознатите, а ние започнахме да разпъваме лагера. По настояване на Ивар се постарахме повече от обикновено.
— Сигурно ще останем няколко дни — каза той. — Трябва да направим добро впечатление.
Докато се върне преводачът, издигнахме палатките в стройна редица, а наложницата на Ивар отведе робините в новия им дом, отделна шатра до тази на главатаря, с купищата ѝ килими и възглавници.
— Серкландерът казва, че ще те посети утре, след молитва — доложи преводачът. — Иска да подготвиш стоката за оглед.
— Серкландия е земята на коприната — каза ми Ивар и изтри потта от голата си глава. Потеше се повече от обичайното. — Никога не съм бил там. Пада се зад планините, далеч на юг. Техните владетели обичат да купуват робини, особено красиви и обучени. И плащат с истинско сребро.
Дано не греши, си казах, сещайки се за Бритмаер, кралския монетен майстор и остроумните му фалшификати.
— Защо плащат в сребро, след като имат коприна?
Ивар сви рамене.
— Когато продадем кожите в града, ще ни платят в коприна. Серкландерите обаче предпочитат да използват сребро или ей такива камъни — подръпна перлената обеца на ухото си.
Отново се зачудих дали животът ми не поема по някаква много важна крива. Точно Бритмаер ми каза, че огнените рубини идват от земите отвъд планините.
С най-голям интерес зачаках да видя пристигането на мистериозния серкландер. Не знам какво очаквах, може би великан в лъскави коприни или прегърбен белобрад мъдрец. Вместо това серкландерът се оказа дребен, усмихнат, шишкав мъж с мургава кожа и тъмни очи. Облечен бе в проста роба от бял памук, чалма от същия материал и обикновени кожени сандали. За мое разочарование не носеше никакви накити. Дружелюбните му маниери още повече се набиваха на очи от страховития ескорт Черни качулки. Изглеждаха също толкова подозрително настроени, както когато излязоха да ни посрещнат. Серкландерът обратно, обикаляше лагера на късите си крачка и се усмихваше лъчезарно на всички, без значение дали бяха холопи или руси. Потупа бащински двете деца на Ивар по главата и дори се засмя, когато се препъна в едно въже и за малко не се просна в цял ръст напред. Забелязах обаче, че бдителният му поглед не пропусна нищо.
Ивар го заведе последно в палатката на робините. Приличаше малко на пазарна сергия и Ивар бе заповядал отворът да стои спуснат. Малката ни процесия се състоеше от Ивар, серкландера и охраната му, нашия преводач и преводача на серкландера, и аз като талисман на Ивар. Черните качулки не допуснаха никой друг. Спряхме пред шатрата. Последва пауза и видях как двама от чуждата охрана бързо се споглеждат. Опасяваха се от засада и пристъпиха напред да проверят. Но дребният серкландер бе по-бърз, а и търговският подход на Ивар като че ли му доставяше удоволствие. Спря мъжете и зачака жизнерадостно усмихнат. Ивар пристъпи напред и отметна завесата, разкривайки живата картина вътре. Робините бяха подредени в редица със смирено скръстени отпред ръце. Наложницата на Ивар си бе свършила добре работата — момичетата бяха пременени в богати роби, ярки колани и гердани от цветно стъкло. Косата на всяка една бе чиста и сресана в най-подхождаща прическа, а някои имаха и заплетени цветя.