Един ден бе съвсем здрав, на следващия залиташе и не спираше да повръща. В повърнатото и в течността, която започна да се изсипва от стомаха му, имаше малки бели парцали. Оттегли се в палатката си и при все бичата си сила, рухна на легло. Наложниците му го обградиха с грижи, но бяха почти безсилни да му помогнат. Ивар се стопи. Бузите му хлътнаха, кожата му стана мътносива, очите потънаха в орбитите. Все едно гледах как се съсухря сочно гроздово зърно. На моменти стенеше и се гърчеше в спазми, кожата му бе ледена и дишаше на пресекулки. На третия ден изобщо спря да диша. Знаех, че това е отмъщението на сиейде на поруганото светилище, но фелагът не споделяше мнението ми. Твърдяха, че го е отровил серкландерът или слугите му. Може и да имаха право — когато споменах болестта на ибн Хаук, той ме помоли да го освободи от присъствието си. Същата вечер Черните качулки разтуриха лагера и още преди залез-слънце серкландерът отплава надолу по реката с близначките. Фелагът взе бързото заминаване за доказателство за вината му.
Внезапната смърт не бе нещо необичайно за варангите. Първото, което направиха след смъртта на Ивар, бе да пресметнат колко допълнителна печалба ще се падне на всеки. После, от уважение към паметта му или може би, за да използват повода да се напият, решиха да го погребат с почести. Последвалото се е отпечатало завинаги в паметта ми.
От близкото село изнамериха ганд волва — вещица. Коя бе тя и при кого е учила сейдура, не знам; някои елементи повтаряха ученията на Транд и Раса, други бяха по-зловещи. Самата жена бе на около шестдесет години, съсухрена, но жизнена и жилава. Очаквах да носи отличителните белези на нояде — магически жезъл, пояс от сушени гъби, кожени ръкавици с кожата навън или наниз амулети. Не видях обаче нищо, което да подсказва занаята ѝ, освен провесения на връв от колана ѝ голям полиран камък в зелено и бяло. Въпреки това веднага разбрах каква е. Пригади ми се; усещах излъчването ѝ толкова силно, сякаш ме цапардоса смрадта на разлагаща се плът.
Тя се разпореди да донесат материали за скеле и начерта контурите му с клечка в пясъка. Страховете ми стихнаха. Щеше да е дървена платформа, подобна на тази, която Раса ми бе показвал из северните гори. Висока един човешки ръст, тя често е предпочитано място за бдение на нояде — сядаше на прохладно над земята, докато духът му реши да напусне тялото. Когато холопите донесоха дърветата, волвата поиска любимия нож на Ивар. С него изряза руни на носещата напречна греда. Потреперих — подобни руни бях виждал само веднъж: на дънера, който уби Гретир. Волвата естествено усети смущението ми. Извърна се, погледна право в мен и отровата в очите ѝ сякаш ме зашлеви. Знаеше, че притежавам магически сили и ме предизвикваше да се намеся. Аз бях безпомощен и изплашен. Нейната сила бе много по-голяма от моята.
Погребението на Ивар започна час преди здрач. Дотогава мъжете от фелага вече бяха порядъчно пияни. Надзиравали бяха холопите, които изтеглиха най-паянтовата от лодките ни до скелето на брега и натрупаха под и около нея дърва. Тук вещицата пое нещата в свои ръце. Нареди да разтурят шатрата на Ивар и да я издигнат пак на палубата на лодката. Холопите пренесоха килимите и възглавниците, а накрая качиха и положиха върху тях пременения в брокат труп на Ивар. Когато всичко бе готово, волвата доведе любимата наложница на Ивар, пълно, покорно момиче с дълги, черни коси, завити на плитка около главата ѝ. Носеше тежък златен гердан, знак за благоразположението на господаря си и затова предполагам, че бе майка на поне един от синовете на Ивар. Харесвах я, защото се държа мило с близначките и се страхувах, че ще попадне в лапите на животни като Вермундур или Фройгер.
Когато волвата отиде да я повика, момичето стоеше на голата площадка, където преди се бе издигала шатрата на Ивар и гледаше безутешно. Видях как волвата прошепна нещо в ухото ѝ и я хвана за китката. Пристъпвайки като насън, момичето се остави да го отведат до кладата. По колебливите ѝ стъпки реших, че е била упоена. Не че всички във фелага не бяха пияни. Признавам, че аз самият далеч не бях трезвен — обхванат от хладен ужас, изпих няколко чаши медовина, за да прогоня усещането за обреченост.