Планът се оказа тромав и екзотичен колкото и познанията ми по гръцки, но Один не ме изостави дори в града на църквите.
Когато наближих Нумера, от казармата излезе някакъв мъж и пое през големия площад в посока, обратна на моята. Очевидно беше от охраната, личеше по височината и широките му рамене. Беше една глава по-висок от ромеите, които са дребни и спретнати, с тъмна коса и маслинена кожа, облечени по гръцката мода — широка риза и панталони за мъжете и дълги, драпирани роби и воали за жените. За разлика от тях стражът носеше червена туника, а на дясното му рамо видях окачен тежък меч; дългата си руса коса бе сплел на три плитки. Докато зяпах тила му, разпознах в него нещо познато, нещо в походката. Вървеше като поклащащ се по вълните кораб. Забързаните граждани бяха принудени да отстъпят встрани и му направят път, като река, която тече покрай камък. Само един исполин вървеше така — брата на Гретир, Торстайн Галеона.
Хукнах след него. Съвпадението ми се стори толкова голямо, че дори не смеех да благодаря на Один, от страх да не съм се излъгал. Още носех арабска роба и гледката трябва да е била странна за минувачите — рус варварин с развят памучен халат грубо разбутва тълпата и преследва императорски страж.
— Торстайн! — извиках.
Той спря и се обърна. Видях лицето му и се заклех да принеса благодарствена жертва на Один.
— Торстайн! — повторих, вече по-отблизо. — Аз съм, Торгилс, Торгилс Лейфсон. Не съм те виждал, откакто с Гретир пътувахме за Исландия и се отбихме във фермата ти в Тонсберг.
Торстайн ме гледаше озадачено. Арабската туника сигурно го обърка, а и лицето ми бе почерняло от слънцето.
— В името на Тор и козите му — изръмжа, — наистина е Торгилс. Какво, за бога, правиш тук и как изобщо си се добрал до Миклагард? — Удари ме по рамото и аз, без да искам изстенах — засегна раната от ножа на Фройгер.
— Току-що пристигам — отговорих. — Дълга история е. Дойдох от Гардарики, по реката, с търговците на кожи.
— Но как те пуснаха сам в града? Търговците могат да влязат в Константинопол, само ако са придружени от служител на императора.
— Дойдох като куриер на един посланик. Радвам се да те видя.
— И аз — сърдечно каза Торстайн. — Чух, че в Исландия си станал кръвен брат на Гретир. Значи двамата сме роднини. — Изведнъж се сепна, сякаш първоначалната му радост бе неуместна. — Бях тръгнал към палата, но има време да пийнем по чаша вино в някоя таверна. — След това, странно, ме хвана за рамото и едва ли не ме изтика от открития площад под една от аркадите.
Свърнахме в задната стаичка на първата таверна. Там Торстайн седна така, че да не се вижда от улицата.
— Съжалявам, че бях така рязък, Торгилс, но никой не знае, че Гретир ми е брат и искам това да си остане така.
Възмутих се. Не си бях представял, че Торстайн ще крие роднинската си връзка с Гретир. Оказа се, че сериозно съм го подценил Торстайн.
— Торгилс, помниш ли обещанието, което дадох на Гретир във фермата си в Норвегия? В деня, в който отплавахте за Исландия?
— Обеща да отмъстиш за него, ако бъде подло убит.
— Затова съм в Константинопол — продължи Торстайн и в гласа му се промъкна нова нотка. — Дойдох тук по дирите на мъжа, които го уби. Много време ми трябваше да го открия, но вече съм близо. Всъщност не искам той да знае колко точно близо съм. Не че мисля, че ще опита да побегне, твърде далеч стигна за това. Но, искам да избера подходящия момент. Моето отмъщение няма да е скрито-покрито, а нещо, което хората ще запомнят.
— Говориш като Гретир — отговорих аз. — Но кажи ми, как се озова в Миклагард Торбьорн Онгул?
— Значи знаеш, че това еднооко копеле причини смъртта на Гретир и Илуги. Алтинга го осъди на изгнание, задето е убил Гретир с помощта на магия. Оттогава гледа да не се набива на очи. Отиде в Норвегия, после дойде тук, в Миклагард, където има малка вероятност да налети на други исландци или да бъде разпознат. Другите стражи не знаят нищо за миналото му. Кандидатства за поста преди година; отговаряше на всички условия, намаза няколко джоба и си спечели име на надежден воин. Това е другата причина да искам да нанеса удара в подходящия момент. Стражата няма да го одобри.
Замълча за момент, после тихо каза:
— Торгилс, пристигането ти усложнява нещата. Не мога да позволя нищо да попречи на обещанието ми, нито да рискувам да се проваля. Бих предпочел да напуснеш Константинопол, докато уредя сметките си с Торнбьорн.