— Има и друг начин, Торстайн. И двамата сме длъжници пред паметта на Гретир, ти като доведен, аз като кръвен брат. Като свидетел на клетвата, която ти му даде, аз трябва да те подкрепя. Сигурен съм, че срещата между нас бе уредена от Один и че той го направи с цел. Докато целта му стане ясна, аз те моля да размислиш. Опитай да измислиш как да остана в Константинопол, за да съм ти под ръка. Защо не се запиша в стражата? Под чуждо име, разбира се.
Торстайн поклати глава.
— И дума не може да става. Точно сега доброволците са повече от свободните места. Аз платих щедър подкуп, за да ме приемат. Четири пунда злато взимат алчните служители, които изготвят списъците. Заплатите, разбира се, са толкова добри, че си връщаш парите за три-четири години. Императорът е достатъчно хитър да гледа охраната му да е доволна. Ние сме единствените, на които може да се довери в този интригантски град. — Замисли се, после добави: — Може и да има начин да уредя да останеш, но трябва да си много дискретен. Всеки телохранител има право да наеме слуга. Черна работа, но ще имаш достъп до казармите.
— Не рискуваме ли Онгул да ме види и разпознае?
— Не и ако не се набиваш на очи. Стражата значително нарасна, сега сме почти петстотин и вече не се побираме в Нумера. Две или три части са разквартирувани в бившите казарми на екскубиторите — гръцката дворцова стража. Те са в упадък, докато нашият престиж расте. Там държи стая Онгул — друга причина да ми е трудно да избера момента да му потърся сметка за смъртта на Гретир.
Ето как станах ординарец на Торстайн. Работата не бе трудна, не и за човек, който е работил в палата на онова конте, дъблинския крал Сигтригур. Оттам се бях научил да реша и сплитам коси, да пера и гладя дрехи и да лъскам до блясък ризници и оръжия.
Точно гордостта, която варангите изпитваха към оръжията си, предостави на Торстайн възможността да си отмъсти много по-рано, отколкото той, а и аз, очаквахме.
Византийците обичат показността. Обожават бляскавите паради повече от всички познати ми народи. Почти не помня ден без парад или церемония, в които василевсът да не вземе видно участие. Може да бе процесия от палата, за служба в някоя от многобройните църкви, официален парад в памет на някоя военна победа или посещение на пристанището за преглед на флотата и арсенала. Дори „екскурзиите“ до Хиподрума — на не повече от една стрела от външната стена — се организираше от церемониалмайстор и хилядите му подчинени. Всичко се правеше по сложен протокол, в които подробно бе описано кой какво място заема в дворцовата йерархия, каква е титлата му, как следва да се обръщаш към него и прочее. Оформеше ли се императорска процесия, досадниците от протокола се щураха навсякъде, за да се убедят, че всеки в колоната е на мястото си и че носи съответния символ на ранга си — камшик със скъпоценни камъни, златна верижка, плочки от слонова кост, диплома, меч със златна дръжка, обсипана със скъпоценни камъни златна яка и прочее. Зяпачите лесно разпознаваха императорското семейство — само на тях бе позволено да носят пурпурно. А непосредствено пред и зад тях маршируваше кралската гвардия.
Варангите носеха символа на занаята си: бойна секира и меч. Секирата беше с едно острие, често със сребърни инкрустации. Дръжката се мажеше с восък чак до ръкохватката от красива, ръчно съшита кожа. И острието, и дръжката лъщяха до блясък. Тежкият меч се носеше увесен през дясното рамо, но при украсата му се появяваше проблем, защото златната дръжка вече бе емблема на спартариоса, дворцов служител от среден ранг, чиито права и привилегии ревностно се пазеха. Стражите съответно трябваше да изберат друга емблема. По време на моя престой в Константинопол бяха популярни сребърните дръжки, а някои стражи слагаха на мечовете си ръкохватки от екзотично дърво. Почти всички бяха платили за ножници, покрити с алена коприна, в тон с туниките.
По-малко от седмица, след като постъпих на служба при Торстайн, в Нумера се получи послание от логотета, висш дворцов служител. След три дни василевсът и свитата му щяха да присъстват на благодарствен молебен в църквата на Хагиа „София“, и стражата трябваше да осигури обичайния ескорт. Логотетът — твърде велик да уговори нещата лично — настояваше, че случаят е важен и следва да участва цялата стража, в пълна парадна униформа.
Първата работа на командирите бе да свикат хората си за генерална репетиция на големия плац пред Нумера. Гледах от един прозорец и трябва да призная, че бях впечатлен. Варангите изглеждаха страховити, ред след ред здрави, брадати мъжаги, на вид достатъчно кръвожадни да изпълнят с ужас всеки враг. Имаше неколцина по-едри дори от високия Торстайн. Мярнах и злобния едноок Торнбьорн Онгул.