Елфрик тичешком доведе Кабал и кучето обиграно надуши следата на ранения елен.
След няколкостотин крачки попаднахме на стрелата на Едгар, там където бе изпаднала от раненото животно.
— Улучил съм го в корема — каза Едгар, сочейки ми металните кукички. — Това са парчета от съдържанието на стомаха. Скоро ще го намерим. Ярката, чиста кръв значи повърхностна рана и дълго преследване.
Оказа се прав. След по-малко от миля открихме елена мъртъв в един храст. Без да губи време, слугата започна да дере трупа и разпределя месото, а Едгар награди Кабал с подбрани късове.
— Лесно открихме елена — извика Кяртан, когато се върнахме при Гисли, който не можеше да се включи в преследването. — Пет животни, три убити. Хубав изстрел даде. От поне петдесет крачки.
— Това е единственото предимство да изгубиш крак, приятелю — отговори му Гисли. — Патерицата укрепва раменете и мишците.
Глава трета
Предадохме месото в бурга, където готвачите приготвяха пиршеството, по саксонски обичай ознаменуващо края на жътвата.
— Кралският ловджия винаги е поканен и му се дава почетно място — каза ми Едгар. — И с право — той осигурява най-доброто от храната. Като мой помощник ти, Торгилс, се очаква също да присъстваш. Гледай да се облечеш подходящо за случая.
Ето как след пет дни се озовах пред вратата на банкетната зала на бурга, в пурпурната туника, почистена от съпругата на Едгар, Джудит. С мъка сдържах възбудата си. Елфгифу със сигурност ще да е на пиршеството, си мислех.
— Кой ще е на издигнатата маса? — попитах някакъв друг гост, докато чакахме да ни подадат с рог сигнал да влезем в залата.
— Официалният домакин е Елфхелм.
— Той бащата на Елфгифу ли е?
— Не. Нейният баща беше заподозрян в измяна и екзекутиран от онзи глупак Етълред много преди Кнут да дойде на власт. Елфхелм ѝ е чичо. Има малко старомодни виждания как следва да протече един пир, затова предполагам, че Елфгифу ще внесе виното.
Прозвуча рогът, ние стройно влязохме в залата и заехме местата си. Бяха ме настанили на дълга маса с лице към центъра на залата, разчистен за прислужниците и за забавленията, които щяха да последват. Подобна дълга маса имаше и от другата страна; вдясно от мен, издигната на платформа, бе масата, където щяха да вечерят Елфхелм и високопоставените гости. Нашата по-скромна трапеза бе подредена с дървени чинии и чаши, и рогови лъжици, но на гостите на елдормена се полагаше везана покривка и скъпи, вносни стакани от зелено стъкло.
Едва бяхме заели местата си, когато с рог обявиха появата на елдормена. Влезе с жена си и свита благородници. Повечето бяха саксонци, но забелязах Гисли и Кяртан, с позлатените им мечове, далеч по-внушителни от облечените в зелено ловци от преди пет дни. Все още нямаше и следа от Елфгифу.
Елдорменът и свитата му заеха местата си на издигната маса, с лице към нас. Тогава рогът бе надут за трети път и от ляво излезе малка процесия жени. Водеше ги Елфгифу. Веднага я познах и изпитах прилив на гордост. Носеше същата прилепнала небесносиня рокля, с която я видях за първи път на великденския събор на Кнут в Лондон. Тогава дългата ѝ коса бе пусната, прихваната със златна мрежа. Сега я бе вдигнала на главата си, разкривайки изящния бял врат, който така добре помнех. Не можех да сваля очи от нея. Пристъпваше смирено свела очи със сребърна кана в ръка. Спря пред масата на чичо си и напълни стъкления стакан на почетния гост, после чашата на чичо си и на следващия по ранг благородник. Съдейки по цвета, напитката също бе скъпо вносно червено вино. Изпълнила задължението си, Елфгифу подаде каната на един слуга и зае мястото си, за мое най-голямо съжаление в далечния край на масата, а човекът до мен ми пречеше да я виждам.
Готвачите бяха дали най-доброто от себе си. Дори аз, свикнал с яхниите на Едгар, бях впечатлен от разнообразието и качеството на ястията. Имаше свински и овнешки бутове, кървавица, пайове и пастети от сладководни риби — костур, щука и змиорки, — сладкиши и бял хляб, съвсем различен от обичайния груб хляб. И разбира се, дивеча на Едгар, който слугите тържествено внесоха на железни шишове. Опитах да се приведа и да мярна Елфгифу, но непосредственият ми съсед вдясно, едър, набит мъж — оказа се ковачът на бурга — скоро се изнерви от маневрите ми.
— Виж — ми каза, — кротни се и се хващай за ядене. Много рядко човек вкусва такава храна. — Доволно се оригна. — И има толкова много пиене.
Естествено не ни предложиха вино, но на масата имаше тежки купи от местната сивкава глина. За пръв път вкусвах напитката в тях.
— Сайдер — коментира грубият ми съсед, докато ентусиазирано допълваше своята и моята чаши с дървения черпак. Опитах да отклоня дружелюбната му покана да пием заедно, което се оказа трудна работа. Минах на подправена с мирта медовина, с надеждата, че ковачът ще ме остави на мира. Кожената бутилка с медовината беше в ръцете на един много сръчен слуга, който допълваше чашата ми всеки път, когато я оставех на масата. Постепенно — и едва ли не за първи път в живота ми — главата ми започна да се замайва.