Другите ми покупки бяха по-скъпи: туника от фина английска вълна, жълта с бродиран край, кафяви панталони и гети, и жартиери в тон с туниката. Поръчах си и нови обувки — меки, по последна мода, също жълти, с кафяв ширит по края.
— Да ти запазя ли кожените ремъци, млади господарю, да си ги принесеш в дар на боговете? — ухили се обущарят. Кръстът в работилницата му сочеше, че почита Белия Христос. По акцента бе познал, че съм северняк. Ние вярваме, че когато в деня на Рагнарок адската хрътка Фенрир погълне Один, за него ще отмъсти синът му Видар. Видар ще стъпи с единия си крак на острозъбата долна челюст на вълка и с голи ръце ще разкъса горната челюст. Затова и обувката му трябва да е дебела, направена от всички кожи и ремъци, изхвърлени от обущарите откакто свят светува. Моят обущар подхвърли забележката незлобливо, затова и му отговорих в същия дух:
— Не, благодаря. Но обезателно ще дойда при теб, ако ми потрябват сандали за ходене по вода.
Кяртан одобрително надигна вежда, когато в деня на гемота изтупан се явих в казармите на хускарлите.
— Виж ти, виж ти, ама наистина си те бива. Никой няма да каже, че прислужникът ми е неугледен.
Изглеждаше великолепно в униформата на кралската охрана. Над туниката носеше броня от лъскави метални плочки, а шлемът на главата му бе със златни мотиви. Освен меча със златната дръжка, на сребърна верижка от лявото му рамо висеше датска бойна секира. В лявата си ръка стискаше копие с излъскано острие, което за миг ми напомни смъртта на Едгар и глигана. Но това, което улови окото ми, бе торквата от усукана златна тел на рамото на осакатената му ръка. Той забеляза погледа ми и каза:
— Кралско обезщетение за раната от Ашингтън.
Докато вървяхме към столовата на казармата, Кяртан ме предупреди:
— Разчитам да си мълчиш за това, на което ще станеш свидетел днес — каза. — Има много хора, които искат да вадят гърба на хускарлите. Съдбата се обръща срещу нас, поне в Англия. Все по-рядко можем да отдадем дан на традициите си, а враговете използват церемониите ни, за да ни заклеймят като зли езичници. Старата вяра е трън в очите на епископите и на църковните съветници на краля. Затова твоята задача днес е да ми бъдеш виночерпец и да бъдеш дискретен.
С Кяртан бяхме сред последните. Нямаше тромпети, ефектно представяне на гостите, нито жени. В помещението чакаха около четиридесет хускарли, пременени с най-хубавите си дрехи. Един мъж разпознах на мига, извисяваше се една глава над останалите, което само по себе си бе изумително, тъй като хускарлите бяха все едри мъже. Гигантът бе Торкел Високия, наместникът на краля. Когато групата около него оредя, видях, че краката му са неестествено дълги сякаш едва ли не пристъпваше на кокили. Тялото му бе с нормални пропорции и дългите крака му придаваха несъразмерен вид, макар и ръцете също да бяха дълги и сковано да висяха покрай торса му. Напомни ми на щъркел — птица, която няколко пъти бях виждал в блатата, докато ловувахме с Едгар.
— Къде да застана? — попитах тихо Кяртан. Не исках да го изложа. В средата на помещението имаше само една голяма маса, с почетно място в единия край и пейки от двете страни. В дъното бяха помощните маси за напитките; кухнята трябва да беше близо, защото надушвах уханието на печено месо.
— Щом седнем, ще застанеш зад мен. Хускарлите сядат според проявена воинска храброст и дължина на службата, не по произход или ранг. После ще следиш както правят другите виночерпци и ще следваш примера им.
Торкел пое към почетното място начело на масата. Когато всички хускарли заеха местата си, виночерпците поставихме пред тях роговете, вече пълни с медовина. Не видях нито един стъклен стакан, нито капчица вино. Без да става, Торкел вдигна тост за Один, после за Тор, за Тир и за Фрей. Виночерпците определено нямаше да стоим със скръстени ръце — сновях към помощните маси, за да допълвам рога след всеки тост.
Торкел накрая обяви малък тост — възпоминание за мъртвите другари.
— За тези, които загинаха с чест, дано се срещнем във Валхала.
— Във Валхала — в един глас откликнаха хускарлите.
Торкел се измъкна иззад масата.
— Изправям се пред вас като представител на краля. От негово име ще приема подновяването на клетвите. Започвам с граф Ейрикур. Подновяваш ли клетвата си за вярност към краля и братството?
Най-близкият до Торкел, богато облечен ветеран, стана и високо обяви, че ще служи и пази краля, и ще се подчинява на законите на братството. Знаех, че е сред най-прославените капитани на Кнут, служил и на баща му Форкбиърд. За предаността си бе получил огромни владения в Северна Англия, което го превръщаше в един от най-богатите благородници на Кнут. И на двете си ръце носеше тежки златни торкви, доказателство за кралското благоразположение. Сега разбрах защо Херфид обичаше да нарича Кнут „щедрия“.