— Голяма работа сме — каза Гретир с изкривено от болка лице. — Сега си имаме двама инвалиди. Не знам какво ме прихвана. Секирата отскочи от твърдото, старо дърво и се изкриви в ръката ми.
— Много дълбоко е срязано — каза Илуги. — Още малко и щеше да си отсечеш крака. Няма да зарасне с месеци.
— Точно това ми трябваше. Пак този мой лош късмет.
Илуги се захвана да пренарежда землянката така, че Гретир да има повече място.
— Ще запаля огън — каза на брат си. — Трябва да седиш на топло.
Повика на Глаум да донесе дърва; последва сумтене и мърморене и Глаум бавно влезе заднешком в землянката, влачейки злощастното дърво.
— Много е голямо за огнището. Намери нещо по-малко — каза Илуги.
— Не, не е — инато отговори Глаум. — Мога да го вместя. Само че е много твърдо за сечене.
Илуги, видях, не се ползваше с влиянието на Гретир пред Глаум. Със сплотеното ни малко семейство бе свършено.
Глаум нагласяше дървото в огнището, обръщайки го така, че да опре в камъка. Докато го правеше, видях нещо от долната страна на дървото. Извиках на Глаум да спре и припълзях, за да огледам отблизо. Някой нарочно бе свалил част от кората и по плоската част, дълга колкото рамото ми, дълбоко бе изрязал в дървото руни. Разбрах какво представляват дори преди да видя бледочервената боя в нарезите. Транд бе ме предупреждавал за тях. Бяха проклятие, над което за да стане още по-могъщо, е текла кръвта на волва или сейдурман. Гретир бе станал жертва на черна магия.
През следващите три дни раната на Гретир като че ли заздравяваше, започна да се затваря и краищата ѝ бяха розови. После, на третата нощ, се появи дълбока пулсираща болка; призори той вече бе в агония. Илуги разви превръзката. Плътта около раната бе подута и подпухнала. От разреза течеше. На другата сутрин месото посивя; през следващите дни раната стана тъмносиня, после зеленикавочерна. Миришеше на гнило. Гретир не можеше да спи — болката бе твърде силна. Не можеше да се изправи и на крака. Отслабна и изглеждаше като изцеден. До края на седмицата вече знаеше, че умира от отровата в крака си.
Точно тогава ни нападнаха. Как разбраха, че Гретир е в кома, нямам представа.
Краят беше бърз и кървав. Повече от десетина селяни се изкачиха по стълбите, които сега оставяхме, защото не можехме да ги издърпаме без Гретир. Дойдоха по здрач, въоръжени с топори и пики, и надвиха полузаспалия Глаум. Изтикаха го пред себе си и го накараха да им покаже землянката, макар че и сами скоро щяха да я открият. Чух ги пръв, вече бяха изпаднали в кръвожаден бяс. Илуги, заспал от изтощение, се пробуди бавно и едва има време да затръшне паянтовата врата. Тя обаче не бе замислена да удържи на обсада — представляваше просто няколко пръчки, покрити с овчи кожи — и зейна след първите няколко удара. Илуги вече бе заел позиция, с меч в едната и секира в другата ръка. Първият дръзнал да нахлуе селянин изгуби дясната си ръка от чутовен удар със същото оръжие, довело до гибелта на Гретир.
Атаката продължи повече от час. Чувах как Онгул насъсква мъжете си. Те обаче скоро се убедиха, че няма да минат без жертви. Още двама селяни бяха тежко ранени, а трети бе убит. Нападателите ни бяха като ловци, впримчили язовец в дупката му и се опитват да го заловят жив. Илуги ги отблъскваше от вратата с меч и топор, те започнаха да копаят през пръстения таван на убежището. Скоро таванът започна да се клати. Бях слаб като пале и неспособен да се намеся. Можех само да гледам как от тавана се посипа пръст и вътре щръкна върха на копие. Краят приближаваше.
Пореден напън по вратата и рамката ѝ се строши. Землянката се рушеше пред очите ни. Метнато през вратата копие улучи Илуги в рамото. Гретир с мъка се изправи на крака. Стискаше късия меч, който откраднахме от гробницата на стария Кар. В този миг част от тавана се срути до огнището и от водопада пръст изскочи селянин. Гретир се извърна да посрещне новата заплаха, замахна с меча и промуши смъртоносно натрапника. Мъжът обаче падна напред и докато Гретир се мъчеше да издърпа острието, от дупката скочи втори мъж и го прободе в гърба. Гретир извика и Илуги се притече на помощ, хвърляйки щита, за да защити брат си. Така вратата остана неохранявана и землянката изведнъж се изпълни с въоръжени мъже. За броени секунди повалиха Илуги на земята и започнаха да го секат и бодат с мечовете си. Един от мъжете ме видя, пристъпи напред и насочи върха на копието си срещу завивките ми. Трябваше само да натисне и бях мъртъв.
Видях как Онгул се стрелна зад Гретир и бързо го наръга няколко пъти с ножа си. Гретир дори не се извърна да погледне убиеца си. Беше толкова слаб, че безмълвно се свлече на земята. Онгул се наведе и безцеремонно дръпна меча на Кар от пръстите на Гретир. Смъртта обаче стискаше здраво. Онгул издърпа ръката на кръвния ми брат на фаталното дърво и с един удар отсече пръстите.