— Ти ли си Раса? — попитах колебливо.
— Да — отговори. — Казах на ловците, че вудманът днес ще ни прати необикновен улов. Да не му причиняват зло и да го доведат в лагера.
— Вудман?
— Вудманът е мястото, където причакваме боазо. — Видя, че го гледам още по-озадачено. — Извини ме. Не знам как е боазо на езика ти. Онези животни ето там са боазо. — Кимна към петте малки елена. — Тези са питомни. Пускаме ги в гората, за да привлекат дивите си събратя в капан. През този сезон боазо живее на открито и идва в гората за храна и заслон срещу задаващите се виелици.
— А какво е вудман?
— Храстът, който все препречваше пътя ти. Нашите ловци те наблюдаваха. Чух, че няколко пъти си опитал да се отклониш от пътеката. Вдигнал си много шум. Даже за малко да изгубят питомния боазо, подплашил се от теб и побягнал. За щастие го заловили, преди да се отдалечи много.
Спомних си прийомите на Едгар, как ме остави на мястото, където елените ще се обърнат към стрелите на дебнещите го ловци. Лопарите като че ли правеха същото, само че с храсти.
— Съжалявам, че провалих лова ви — казах. — Нямах представа, че това са ловните поля на лопарите.
— Не се казваме лопари — меко ме поправи Раса. — Чух тази дума, когато бях при уседналите хора — и научих няколко думи от езика ти. Ние се наричаме сабме. Да ни наричаш лопари, е все едно ние да ви викаме пещерняци.
— Защо? Ние не живеем в пещери.
Раса криво се усмихна.
— Нека ти разкажа как Ибмал Създателя направил първите хора. Били двама братя. Ибмал изпратил братята на земята и те живеели добре, от лов и риболов. После Ибмал им пратил нечувана снежна буря, с ветрове и големи преспи сняг и лед. Единият брат побягнал, открил една пещера и се скрил в нея. Другият брат предпочел да остане навън и се пребори с бурята. Когато тя отминала, първия брат излязъл от пещерата и от него произлизат твоите хора. Другия водят началото си сабме.
Започвах да харесвам прямия, неугледен дребен мъж.
— Ела — каза, — ти си мой гост и трябва да научим повече за теб и дните, които лежат пред нас.
И безцеремонно почти колкото Транд, когато се допитваше до руните, Раса извади своя пророчески барабан. Беше далеч по-голям и сложно украсен, с много, много повече символи. Рисували ги, ми каза, с червен сок от елша. По краищата на барабана бе увесил разноцветни панделки, малки амулети и медни талисмани, същите като тези, които носех за продан в раницата си.
Раса пусна пиринчен пръстен върху барабана. Канеше се да започне да удря по него, но аз го прекъснах.
— Какво значат символите? — попитах.
Той хитро ме изгледа.
— Мисля, че познаваш някои от тях — каза Раса.
— Виждам руни.
— Да, научих тези знаци от уседналите хора.
— Какво значи този? — посочих една вълнообразна тройна черта. Подобни символи имаше пръснати на различни места по барабана.
— Планините, където са живели предците ни.
— Ами този? — посочих рисунка на мъж с еленови рога.
— Това е знакът на нояде. Вие му казвате сейдурман.
— А какво става, когато пръстенът спре върху него?
— Това сочи присъствието на нояде или че трябва да се допиташ до такъв. Във всяка шатра има пророчески барабан, но само един нояде може да разчете скритото послание на арпата.
Без предупреждение затвори очи и подхвана тих, насечен напев, една и съща кратка фраза се повтаряше отново и отново, все по-пискливо, после думите отведнъж секваха, сякаш припевът потъваше в океан от тишина. След кратка пауза Раса отново подхвана напева, пак надигаше глас, докато стигна до същия рязък край. Докато пееше, удряше по барабана. Гледах грозния дребен мъж — със затворени очи и едва забележимо поклащащо се напред-назад тяло, с ясната идея, че ставам свидетел на сложен сейдур. Раса можеше да се пренесе в света на духовете с лекотата, с която аз извличах огън от кремък.
След четвъртото повторение на напева Раса отвори очи и погледна към барабана. Не останах изненадан, че арпата пак е спряла върху мъжа с рогата. Раса изсумтя, сякаш видяното просто е потвърдило очакванията му. После затвори очи и отново започна да барабани, този път по-енергично. Следях препускащия по барабана пиринчен пръстен. Без да спира, посети символ след символ, поколеба се, после пое в леко различна посока. Раса спря да барабани, но този път не погледна надолу, а право в мен.
— Кажи ми.
Странно, но очаквах въпроса му, сякаш между мен и нояде съществуваше неизказано разбирателство. И двамата бяхме приели, че притежавам умения за сейдура и че съм дошъл при Раса за просвещение.
— Движение — казах. — Към планините, кои, не знам. После барабанът каза нещо, което не разбрах, нещо мистериозно, неясно, малко опасно. Ще има и съюз, среща.