Неочакваният плюс от поръчката на дрехите бе, че тя затвори за момента, неуморната уста на дъщеря му Алба. Говореше без да спре, основно на майка си, която погълната в работа, почти не си правеше труд да отговаря. Нямах представа какво точно казва Алба, но не се и съмнявах, че често съм тема на разговорите им. Докато шиеше обаче зимния ми „гардероб“, устата на Алба бе пълна и тя трябваше да се прости с дърдоренето. Изтръгваха със зъби сухожилието от гърба или крака на елена и го дъвчеха, докато омекне и се оформи в конец. Докато жените дъвчеха и шиеха, аз помагах на Раса да приготви храната. Една от новите за мен страни на живота сред сабме бе, че готвят мъжете.
Някъде към четвъртата ми седмица със сийдата се случиха две неща, които промениха живота ми. Първото очаквах, но второто ме свари съвсем неподготвен. Една сутрин се събудих по обичайното време, малко след пукването на зората. От кожената си постеля забелязах, че е много по-светло от обичайното. Превъртях се и надникнах през тясната пролука между края на шатрата и земята. Слънцето светеше толкова силно, че ме накара да присвия очи. Тихо се изправих, отметнах завесата на входа и пристъпих навън. Целият ни лагер бе покрит с дебел сняг, първия за годината. Всичко, което бяхме оставили навън — дърва, кошове за риба, мрежи, заспалите кучета — сега бе просто издутини в снега. Снежни наметала имаха дори шестте боазо. Зимата бе дошла.
Това бе денят, в който жената и дъщерята на Раса довършиха кожените ми дрехи. Сред сабме настана истинско веселие, когато вкупом се стекоха да гледат как ги обличам. Първо се слагаше кожената риза, с козината към тялото, после плътно прилепващите панталони, които се обуваха трудно независимо от цепките на глезените, и накрая мокасините, извити нагоре при пръстите, но без подметки.
— Заради ските — обясни Раса. Разнищи стрък суха острица, раздели нишките и ги подреди на два меки квадрата. — Сложи ги в обувките, ще видиш, че са по-добри от вълнени чорапи. Краката ти ще са топли, а и съхнат бързо.
Накрая Раса ми помогна да навлека дългата кожена туника, достигаше до коленете ми. Широк колан пристягаше дрехата около кръста. Направих няколко пробни крачки. Чувството бе съвсем различно от дрехите, които бях носил — усещах тялото си топло и защитено, а краката — леки.
Второто събитие се случи в нощта след снеговалежа. Открих до обичайното си място за спане втора кожа. Времето се бе застудило и когато си легнах, аз я придърпах за одеяло. Малко преди да заспя, усетих как някой повдига кожата и пропълзява до мен. От почти загасналия огън идваше достатъчно светлина да видя, че гостенката е дъщерята на Раса, Алба. Виждах отражението на жарта в очите ѝ, гледаше закачливо. Доближи уста до ухото ми и меко каза, „Тик-а-тик“, след което се сгуши до мен. Не знаех какво да правя. До нас спяха баща ѝ и майка ѝ, сестрата и зет ѝ. Страхувах се как ще реагира Раса, ако се събуди. В продължение на няколко секунди се преструвах на заспал. После ръката на Алба започна да проучва територията. Много тихо развърза колана и свали легинсите ми, после се вмъкна в туниката ми и голото ѝ тяло се притисна до моето.
Когато се събудих, видях, че е вече късно. Алба лежеше свита на протегнатата ми ръка, а шатрата бе празна. Чувах как Раса и другите членове на семейството се движат вън. Набързо навлякох дрехите си, при което събудих Алба. Очите ѝ бяха бледосиви, цвят, който понякога се среща сред сабме. Гледаше доволно, без и следа неловкост. Превъртя се до собствените си дрехи и миг по-късно бе вече готова и изскочи да се присъедини към родителите си. Аз бавно я последвах, чудейки се какво посрещане ще ми окажат те.
Раса надигна глава. Стори ми се напълно незаинтересован.
— Сигурно знаеш как се ползват — бе единственото, което каза. Чистеше снега от две дълги, плоски дървени летви.
— Карал съм ски като дете, но само няколко пъти, и то на игра — отговорих.
— Не е достатъчно. Алба ще ти покаже какво да правиш.
Изведнъж осъзнах, че Раса приема връзката ми с втората си дъщеря за нормална. По-късно открих и че искрено я одобрява. Сабме смятаха за нормално един мъж и една жена да спят заедно стига и двамата да са съгласни. В началото се опасявах, че Алба очаква връзката ни да прерасне в постоянен съюз. После, когато ме бе научила на няколко думи на сабме и аз нея на малко нордически, много се смя на притесненията ми.
— Как може да очакваш нещо такова да трае вечно? Така мислят уседналите хора. Все едно да останеш завинаги на едно място. Ние сабме вярваме, че в живота сезоните се менят и че е най-добре да се движиш с тях. — Понечих да кажа нещо, но тя сложи пръст на устните ми и добави: — Можех да дойда в леглото ти от учтивост, тъй като си гост. Но не го направих за това. Направих го, защото те желаех и ти не ме разочарова.