Алба ме излекува от болест, от която дори не знаех, че боледувам. Пренебрежението на Гунхилдур, „измяната“ на Елфгифу и ранните неволи в любовта бяха разбили вярата ми в другия пол. Отнасях се към жените предпазливо, от страх да не се разочаровам или да ме сполети някое непредвидимо нещастие. Алба ме излекува от това. Беше пълна с живот, жизнена, естествена и пряма. В любовта бе опитна и страстна, и трябваше да съм пълен глупак да не съм благодарен за късмета си. Под безбройните пластове кожи, Алба бе истинска изкусителка. Имаше фини, деликатни кости, които я правеха крехка и фина като малката птичка, на която бе кръстена. Постоянното движение при лова и карането на ски поддържаше тялото ѝ в идеална форма, със стегнати рамене и бедра. Стъпваше леко и грациозно на малките си нозе, а аз с възбуда открих, че за разлика от силно почернялото ѝ джуджешко лице, набраздено от отражението на снега и вятъра, кожата на тялото ѝ е гладка като тъмна слонова кост. Връзката ни не бе заробваща, но все пак мисля, че за Алба тя значеше много. Гордееше се с ролята ми на нояде-чужденец. Аз от своя страна бях напълно запленен. Накратко, влюбих се в Алба и любовта ми бе чиста и без задръжки.
Тя ме научи да ходя на ски. Не толкова добре като един сабме, разбира се, те се качват на ските още щом проходят. Както викингите са най-добрите моряци и корабостроители, така сабме са майстори в карането на ски. Природата като че ли ги е създала за това. Леки са и могат да се плъзгат по снежна кора, която би пропаднала под по-тежък товар. Ние използваме само една ска и пръчка, с която управляваме и се спускаме по склоновете или по леда. Сабме напротив, привързват ски и на двата си крака, и могат да развият скорост на бегач, която поддържат, докато слънчевата светлина им позволява. Викингските майстори знаят как да оформят кораба и да скроят и поставят платното. Сабме пък знаят как да подберат и оформят ските, от бреза, когато снегът е сипкав или от бор, когато се слегне; всички ски — които не са еднакви по дължина — се правят на ръка и отговарят на стила и размерите на бъдещия си собственик. Накрая се научих да карам ски достатъчно добре, така че да не изоставам от сийдата или да се движа бавно до Раса, когато той пожелаеше да ми покаже някое отдалечено свещено място. Но никога нямаше да стигна Алба и другите ловци. Те се движеха на ските толкова уверено, че можеха да настигнат дори вълк. Час след час преследваха жертвата си през снега. Животното се уморяваше да прескача преспите, по които ловците с лекота се плъзгаха. Накрая, когато изтощеният вълк се извърнеше, ръмжейки към преследвачите си, застаналият начело сабме го приближаваше и убиваше с копие или нож.
Глава петнадесета
Алба носеше на врата си амулет с формата на птица. Не се разделяше с него дори когато се любехме. Птицата ѝ била сянка, ми каза и попита защо и аз не нося талисман. Мъжете трябвало да го носят на дълъг ремък през врата и затъкнат под мишницата.
— Толкова ли си смел, че дръзваш да пътуваш сам? — попита ме тя. — Дори баща ми не го прави.
Реших, че говори за обикновени талисмани и на шега ѝ казах за десетината, които бях скрил на сигурно място в раницата. Това бе един от редките случаи, когато видях Алба ядосана. Каза ми да не се правя на глупак.
Когато попитах Раса защо дъщеря му реагира толкова остро, той ме попита дали помня деня, в който пристигнах в сийдата.
— Риболовът на онова място не вървеше — напомни ми той. — Рибата беше избягала. Беше там и в същото време я нямаше. Трябваше да се преместим на място, където друг речен дух да приеме даровете ни.
— Как може рибата да е там и да я няма?
— Беше отишла в своята сайво река. Можех да я последвам или да изпратя сянката си с молба до водния дух, който я е изпратил там. Но ако духът е още гневен, рибата можеше и никога да не се върне.
Сайво, според Раса, бе свят, успореден на нашия, огледален образ, но по-важен, защото там живеят духовете на умрелите и сенките на живите, които идват в нашия свят като духове. Понякога можем да посетим сайво и сами, но имаме нужда от защитата на сенките си.
— Нашите сенки са животни, не хора — каза Раса, оставяйки дървената купа, която дялаше. — Всеки сабме има такъв — лисица, рис, птица или друго животно. Още като деца барабаните казват на родителите ни кое животно ще е нашата сянка в живота. Понякога бъркат и тогава детето се разболява или му се случва нещо лошо. Тогава пак се допитваме до барабана и той посочва нова, по-подходяща сянка. Алба носи птицата още от бебе.