— Абе за норматив ще му видя сметката. Мерзавец е той!
„Мерзавец, немерзавец, но все пак е човек. А убийството си е тежко бреме за съвестта. А и с органите на реда ще си имам проблеми…“ Никита не сподели с мафиота съмненията, които го мъчеха.
— Значи си наш човек — одобрително го погледна мафиотът. — Моите момчета вече проучиха ситуацията. Твоите старци живеят в голяма беднотия.
— Меко казано — кимна Никита.
— Животът ти изобщо е доста мизерен…
— Не е розов.
— Общо взето ти предлагам следното. Не си слабичко момче. Добре се биеш, стреляш отлично. И пипето ти сече както трябва. С една дума, точно такива момчета като теб ми трябват. Защо не вземеш да влезеш в групировката ми? Ще заживееш като човек.
— Ама аз не искам да ставам престъпник — отрицателно поклати глава Никита.
— Е, хайде сега, какви престъпници сме ние? — демонстративно се засегна Капитана. — Престъпници са онези, които грабят и убиват. Помниш ли филма за Жеглов7? Виж, „Черната котка“8 вече са истински престъпници. А ние, така да се каже, сме делови хора. Ние не грабим и не убиваме. А просто предлагаме, така да се каже, охранителни услуги. Следим за спазването на реда. За това ни плащат.
— Кой? Бизнесмените ли?
— И бизнесмени, и банкери. Викаме им балъци. Твоят бизнесмен също е балък. Ако се наложи, ще му вземем апартамента. Кротко, културно. А за грабежи и убийства и дума не може да става. Ние сме сериозни хора. Имай предвид, че нямам намерение да те кандърдисвам. Момчета като тебе колкото щеш — чакат на опашка да ги взема. Не ми ли вярваш?
— Всичко е възможно.
Дори да преувеличаваше малко за опашката, Капитана все пак беше прав. В наши дни на младежите не им трябва нищо друго, дай им само да опитат от бандитската романтика. А и парите не са маловажни. А мафиотите си живеят доста охолно. Само че животът им е кратък.
— Ами ако откажа?
— Твоя воля. Но имай предвид, че Поляка и Клюна вече са те набелязали. Да не стане някоя беля.
Капитана извади най-убийствения си коз. Убийствен в буквалния смисъл на думата. Поляка и Клюна бяха същински дебили със стерилни мозъци. Но колкото да очистят Никита, им стигаше. Да, явно нямаше друг избор. А освен това животът му наистина не беше цвете.
— Е, какво реши?
— Изглежда, ще се съглася. Трябват ми пари.
— С парите няма да имаш проблеми. Само че аз още не съм решил окончателно да те взема ли, или не.
Затова пък Никита вече искаше да влезе в криминалната групировка на Капитана. Наистина, те са солидни хора. Притежават голяма власт. Ще придобие пари, връзки, уважение. А и апартамента си ще върне от Чугунов. Ще извади родителите си от дупката, ще им помогне да си стъпят на краката. И Кеша вече няма да му се надува толкова. Напротив, даже ще му се подмазва. И няма просто ей така да го изрита от къщи. Всъщност какво го интересува Кеша. Виж, Лена… Мина му много подличка мисъл — защо пък да не я отмъкне под носа на мъжа й?!
Капитана започна да го разпитва за живота му. Подхвърляше му провокативни въпросчета — проверяваше дали е сигурен човек. В крайна сметка остана доволен.
— Да не си размислил?
— Не, не съм — отрицателно поклати глава Никита.
Капитана извади портфейл. Измъкна пет зелени банкноти и му ги подаде.
— Вземи, това ти е аванс.
Ръката на Никита машинално посегна към парите. Но Капитана ги беше стиснал здраво.
— Това не е просто аванс. Това, братле, е входна такса. А виж, изходна няма, сещаш ли се? Така че добре си помисли. Още не е късно да се откажеш.
Прониза го със съсредоточения си, смразяващ поглед, но Никита успя да му устои и не се смути.
— Добре де, какво пък толкова.
Той най-сетне взе парите от ръцете му и ги пъхна в джоба си.
Сделката с дявола беше сключена. Никита продаде душата си на мафията. И кой знае защо, не съжаляваше за това.
А всъщност имаше ли за какво да съжалява?
Втора глава
— Капитане, чух, че си взел на бачкане някакво свястно момче? — попита Бичмето.
— Времето ще покаже дали е свястно, или не. Може пък да се окаже някой боклук.
— Да, момчетата вече не са като едно време.
Капитана го изгледа учудено. Уж не беше чак толкова стар, че да си спомня с такова умиление за младостта. Момчетата вече не били като едно време. А може би наистина не са.
Те двамата бяха основатели на групировката, той и Бичмето. Някога ходеха в една и съща школа по карате. След време събраха около себе си момчета спортистчета. И колелото се завъртя. Отначало се занимаваха с груб рекет в собствения си квартал. Правеха опустошителни набези срещу местните търговци, налагаха им данък. На онези, които не искаха да си плащат, им се даваше урок — сплашваха ги с нагорещена ютия, с поялник или просто ги пребиваха до смърт с ритници. След това започнаха да наминават при по-солидни хора — банкери, шефове на големи частни фирми. Грубият рекет беше забравен, появиха се понятията „закрила“, „да ти пазя гърба“. Започнаха да правят такива оферти на бизнесмените, на които не можеха да откажат.
7
Един от главните герои на филма „Мястото на срещата не се променя“, 1979 г., в ролята В. Висоцки. — Б.пр.