В момента групировката на Капитана и Бичмето „пазеше гърба“ на много организации — „общата каса“ преливаше от мангизи. Имаше предостатъчно за всички момчета от бригадите. Спокойно можеха да си позволят почивка на някое топло островче в чужбина. А някога момчетата бяха готови да работят само за идеята, с месеци не бяха виждали пари. Но времената се промениха — сега никой не си мръдва и пръста без пари.
Да вземем например този, новичкия. Ник като че ли не е лошо момче. Майстор на спорта по бокс в полутежка категория, акълът му сече — как хитро преметна Клюна само. И стреля като бог с всякакво оръжие — и с пистолет, и с автомат, и с гранатомет. И със снайпер. А на Капитана винаги може да му потрябва добър снайперист. Но Ник няма да работи само за идеята. Пари му дай, хубав живот… Но това може би си е в реда на нещата.
— Честно казано, хареса ми този Ник — каза Капитана. — Освен това… една отрепка му създава неприятности. Преметнал старците му и си присвоил апартамента им. А апартаментчето било хубаво, в елитен блок. Записах си името му — Анатолий Михайлович Чугунов. Трябва да намерим информация за него.
— Ти какво, да не искаш да се застъпиш за този Ник?
— А защо не?
— Абе кой го знае какъв е този Чугунов. Току-виж, излезе някой голям авторитет.
— Всекиго можеш да пречупиш.
— Не става дума за това. Кой е той, този Ник, че ние вместо него да си разчистваме сметките с този бизнесмен?
— Не ме разбираш, Бичме, приятелю. Ник е наше момче. Добър или лош, старо куче или новак, няма значение — важното е, че е наш човек. А пък какъв е този Чугунов — някаква долна мижитурка. Той е направил проблем на наш човек и затова трябва да си плати. Жестоко ще си плати. Трябва да му вземем апартамента и да му изтръскаме малко джоба. Поне със сто хилядарки в зелено да го изръсим.
— Или с двеста? — запали се Бичмето.
— Може и с двеста — кимна одобрително Капитана. — Но не мислиш ли, че ще са множко?
— Глупости говориш, как ще са множко?
— Този Чугунов може и да си има гръб. Ама дреме ти на шапката. Въпросният бизнесмен е направил издънка и трябва да си плати за това — всичко е според правилата. И нека само някой да пробва да ни погледне накриво…
— Точно така, ще си получи заслуженото. Ама няма да е зле да го изръсим поне с двеста хилядарки.
— Колкото повече, толкова по-добре.
— Слушай, ами ако се окаже, че Чугунов няма гръб?
— Значи ще има. Ние ще му пазим гърба. С една дума, спусни задачката на Сфинкса. Той ще проучи нещата за този Чугунов.
Никита хареса спортния комплекс, в който го заведоха. Вътре беше чистичко, светличко, съвсем наскоро му беше правен ремонт, уредите бяха нови. Всичко в него беше изпипано до последната подробност — имаше фитнес зала с вносни тренажори, басейн с кристалночиста вода, комфортни душ–кабини, пластмасови шкафчета в съблекалните.
Но басейнът може да почака малко. Сега му предстоеше да посети залата с боксов ринг в центъра. Вече си беше сложил боксовите ръкавици, беше облякъл шорти и потник, обул бе боксьорски обувки. А ето го и противника, вече идва към ринга — набито момченце със счупен нос и клепнали уши. Веднага си личи, че е опитен боксьор. Остава само Никита да провери дали може да се бие добре. По-точно казано, искаха да проверят възможностите на самия Никита.
Той влезе в бойната група на един от авторитетните бригадири по прякор Витал. Именно той стоеше в момента заедно с бойците си отстрани на ринга и следеше всяко негово движение, оценяваше, сравняваше, правеше си съответните изводи.
Никита не беше участвал в боксов спаринг доста отдавна. В казармата си имаше компания, с която всяка вечер ходеха да „блъскат“, млатеха боксови круши до изнемогване, влизаха в груби схватки помежду си, но това беше по-скоро уличен бой, а не спортен двубой. И все пак успяваше да поддържа някаква спортна форма.