Спарингът започна.
Никита не рискуваше излишно, не се буташе в устата на вълка. А противникът го атакуваше, вярно, доста предпазливо засега. Бързите реакции на Никита и опитът му позволяваха да избягва ударите и с лекота да нанася ответни.
От началото на двубоя бяха минали десет секунди, двадесет, вече минута. Но на ринга не се случваше нищо интересно. Само си разменяха леки удари. На Витал сигурно вече му е станало скучно.
Явно не само Никита долови отрицателната реакция на бригадира за хода на двубоя. Противникът му също разбра, че е време да станат малко по-активни, и преценявайки, че моментът е подходящ за атака, го нападна стремително.
Върху Никита се изсипа серия от удари. И единият от тях — ляво странично кроше в челюстта, се оказа доста силен. Мутрите започнаха да го освиркват.
Последва втората още по-мощна серия от удари. Никита не успя да отклони две силни крошета и се олюля. Противникът му, естествено, се хвърли да го довърши, но допусна фатална грешка — не се пазеше. Никита почти беше загубил съзнание, всичко се въртеше пред очите му, но намери сили у себе си и го атакува неочаквано. Нанесе му съкрушителен ответен удар — наказа го за допуснатата грешка, като вложи всичките си сили и енергия в него.
Бам! Боксовата ръкавица се вряза между очите на противника. Ръката му не можа да се спре, отблъсквайки главата му силно назад, и веднага му добави едно ляво кроше. Но нямаше никакъв смисъл да го довършва. Онзи вече беше в несвяст и безпомощно се свлече на ринга.
Двубоят завърши с нокаут в полза на Никита. Витал и мутрите му бяха доволни. Не можаха да сдържат емоциите си:
— Страшен си, Ник!
— Само така, момче.
— Поляка и Клюна ще се зарадват, като разберат, че ти победи самия Чапай. А това си е голямо постижение.
Оказа се, че Никита се е бил с доста сериозен противник, и при това успя да го надвие. Следователно за Поляка и Клюна няма да е толкова срамно, че е напердашил и тях. Ето такава беше логиката.
— Между другото викат ми Витал — каза бригадирът.
Това, че Никита знаеше как се казва, не означаваше нищо.
Трябваше той лично да му се представи, което се и случи.
Витал му даде една лапа.
— Чауса — побърза да се представи едно дребно, но яко и жилесто момче.
— Гирата.
Последният беше нисък набит бабаит с физиономия на неандерталец, имаше ниско чело с изпъкнали надочни дъги, хлътнали очи, издадена напред квадратна челюст. В движенията му имаше нещо, което напомняше човекоподобна маймуна. Трябваше да го нарекат Горилата, а не Гирата…
— Вовата.
Той беше висок, с широки рамене, лицето му беше на типична мутра, но погледът му беше ясен, изпълнен с жизнена сила.
Докато Никита се опомни, вече го бяха качили в една кола и го караха нанякъде. Зад волана беше Чауса, до него седеше Витал, Гирата и Вовата бяха отзад, а Никита — между тях. Сякаш го бяха арестували и го караха някъде, за да си разчистят сметките с него. Но всъщност не беше така, братоците се бяха настроили да пият водка и да ходят по жени, а не да проливат кръв.
— Дай да вземем Алочка — настоя Вовата.
— И Сонечка. Леле, ако знаете как работи с езика само — каза Гирата, подбелвайки очи. — Ако щете, вярвайте, мамка му, като вакуумна помпа е. Може да изсмуче и боята на колата.
— И Тоня не свири зле на тромпет — напомни Чауса.
Витал не каза нищо. Той просто извади джиесема от джоба си и набра някакъв номер.
— Мамче, ти ли си? Обажда се Витал. Позна ли ме? Как какво… Ще ми пратиш ли сестричките? Как къде, в „Лобода“. Прати ми Алочка, Сонечка, Тоня, Маша, Валето… Няма ли я? А коя е свободна?… Вземам я. Е, това е, чакам ги. Гледай да не разочароваш синчето си. — Витал затвори и се обърна към Гирата. — Взели са я твоята Сонечка.
— И по-добре — изказа мнението си Чауса. — Че вярно, щеше да свали боята на колата с език.
— Витал, на кого звъня преди малко? На майчето ли? — попита Никита.
— На майчето? — избухна в смях Витал.
Вовата и Гирата също се заляха от смях.
— Да, бе, на майчето се обади. Само че не на своето. Мамчето е сводница, държи бордей — обясни му Чауса. — А сестричките са проститутки. Разбра ли?
— Е какво толкова има да му се разбира.
— Това са наши момичета, нашата черняевска групировка ги държи под око. Ходят по хотели, ресторанти, клубове — продават се на балъците за пари. А за нас по план-график остават съботниците…
— Съботници — ще рече безплатно.