— Браво на тебе, Ник, бързо схващаш. Наше момче си. Сигурно си превъртял без жени. В казармата не ви глезят с такива екстри, нали? — намигна му Витал.
— Абе какви ти жени! Старшината и това е…
— А старшината е бил педал, само че активен. Хи-хи! — закиска се Вовата.
— Отсега нататък аз ще съм ти старшина — сериозно каза Витал. — Ако оплескаш нещо, ще го отнесеш. Запомни го добре. А днес се забавлявай, направи си кефа с някоя мадама. Заслужаваш го. Сега ще отскочим до сауната. Ще се напарим едно хубаво, ще пийнем водчица, тези три неща…
Ето как си живеели мутрите — скъпи спортни комплекси, сауни, водчица, момичета. Но това беше едната страна на медала, а от другата беше кръвта — тяхната и чуждата.
Но Никита не искаше да мисли за това сега. Той се понесе по течението на бурните преживявания.
Само преди някакви си три дни се беше върнал от казармата. Кому беше притрябвал? На баща си ли? На майка си? Да… Те, разбира се, го чакаха. Даже се зарадваха. Но честно казано, не им беше до него. На тях им дай водчица, в това беше смисълът на живота им. Срещна Кеша. Но той се наду пред него като пуяк, демек, вижте ме колко съм важен, а пък той, Ник, е пълен нещастник. А и Лена… И на нея не й беше притрябвал. Нали нямаше пукната пара. Но виж, Кеша има всичко, точно по тази причина тя беше с него…
За сметка на това сега се чувстваше необходим на някого — на Капитана и на момчетата, с които в момента отиваше да разпуска — Витал, Чауса, Гирата, Вовата. Той беше станал част от бригадата, беше облечен като тях — с марков анцуг, кожено елече, маратонки, тежък сребърен ланец на шията и прическа тип „канадска ливада“.
Прилича на същинска мутра. Ами да, мутра е. И какво от това? Нали вече е необходим някому…
Първо минаха през едно кафене, при някакъв арменец. Никита с неприкрито злорадство наблюдаваше отстрани как Вовата най-нагло сваля нанизаните шишчета от скарата, слага ги в чиния и ги взема, без да плати. Собственикът на заведението даже не се възмути. Напротив, радваше се, че може да угоди на такъв скъп гост. Кой каквото ще да казва, но мутрите са си господари на живота. Всички пълзят в краката им.
И Чугунов ще се влачи като влечуго в краката на Никита. И апартамента ще му върне. И лекарите ще се отнасят с внимание към всяка негова дума. Лекарите, на които в най-скоро време ще повери своите старци — лекарите нарколози. И нека посмеят само да не излекуват майка му и баща му…
За разлика от спортния комплекс с разкошния басейн, сауната не направи такова добро впечатление на Никита. Всичко в нея беше старо, неподновявано, плочките в къпалнята бяха напукани, дървото в самата сауна беше потъмняло от времето. И в закусвалнята имаше клатеща се маса с мазни петна, пейките не бяха боядисани. За сметка на това масата беше претрупана с водка и мезета.
— Това е гнезденцето ни — заяви гордо Витал. — Малко е мизерно, разбира се, но затова пък всичко е на разположение на нашата петорка. Никой, освен нас не може да влиза тук. Между другото, вече съм се разбрал с бригада майстори, които трябва да дойдат тези дни. Ще измажат, ще подновят тук. Ще придадат малко вид. Ела да ти покажа.
В сауната имаше още три съвсем малки стаи. Също толкова сиви и неуютни. Във всяка от тях имаше дървени койки самоделки с матраци и чисто спално бельо.
— Стаички, схващаш ли! — Витал щеше да се пръсне от надуване. Даже запя: — „И заведоха нашите момичетата по стаите…“ Избери си, която поискаш, където ще ти е по кеф да опънеш някоя мадама.
— Ами то навсякъде е готино да ги опъваш. Стига мадами да има.
— И това е вярно.
Момчетата на масата се шегуваха, смееха се, бъзикаха се помежду си. С една дума, както каза Чауса, настроението беше страшно. Никита не се чувстваше чужд в тази компания. Той беше свой човек, свой… Само понякога му минаваше мисълта, че не е тръгнал по правилния път.
А после се появиха момичетата. Младички, свежи. Едната даже беше красива. Витал я взе за себе си. А на Никита му се падна по-грозничко момиче. Казваше се Маша.
— Аз съм Маша от Уралмаша9 — представи се тя.
Оказа се, че го е казала не само заради каламбура. Наистина дошла в Москва от Урал. Дошла да изкара някой лев. Да работи на плочките… Никита скоро се убеди колко добре е усвоила професията.
Тя го съблече, накара го да легне на примитивното легло, настрои инструмента му, яхна го отгоре и… Невероятно блаженство, супер!
След като получи първата порция от най-разюздения секс, който някога бе правил, много доволен, Никита се насочи към душ-кабините. Там видя Гирата. Зачервен като рак, онзи седеше до ръба на басейна, а до него коленичеше една от курвите. Надуваше тромпета.