Без да им обръща внимание, Никита застана под душа, пусна водата и започна да се сапунисва. Изведнъж прозвуча силен, животински рев.
— Куучка!
Последваха глухи удари и женски писък.
— Недей!
Никита излезе от кабината и видя, как Гирата държи своята възлюбена за косата и я налага с юмруци по лицето. Физиономията му — като на звяр, очите му изцъклени от злоба.
— Гад мръсна! — крещеше той.
Това не беше човек. Това беше някакъв изверг. Не можеше да се нарече по друг начин. Истинско животно, чудовище… Неандерталец…
Никита не можеше да не се намеси. Без да се колебае, той скочи към Гирата, хвана дясната му ръка и я изви зад гърба му. Онзи изви от болка и ненавист. Лявата му ръка се отпусна и проститутката се изкопчи от нея. Лицето й беше цялото в кръв, а в очите й се четеше ужасен страх. Като пребито куче, тя изпълзя на четири крака настрани и тихо зарида.
— Боецо, к’во правиш бе, мамка му! — зави Гирата. — И от к’ъв зор?
— По-кротко.
— Абе знаеш ли какво ще те…
— Нали ти казах, кротко, братле…
Никита не искаше за нищо на света да нарича Гирата брат. Та какъв брат може да му бъде той? Боклук е той, ето какво е. Но без да иска, го каза.
Той побутна Гирата напред и го пусна. Онзи загуби равновесие и се пльосна в басейна. А водата беше доста студеничка.
Точно в този момент се появи Витал.
— Какво става тук?
Впрочем той и сам се беше досетил каква е работата. Явно бе чул вика на Гирата. А може би даже и шума от ударите. Пък и проститутката беше с окървавено лице…
— Гад! — изръмжа Гирата, излизайки от басейна. — Ухапа ме за оная работа…
— Ама аз не нарочно — зарида момичето. — Така се получи…
— Марш оттука, евтин парцал — кресна й грубо и злобно Витал. — И кажи на сводницата да ти купи гумен член. Първо се научи да духаш и после си предлагай услугите… Марш, казах!
Проститутката се изпари като дим.
— Ти пък какво ми налиташ? — попита Гирата и злобно изгледа Никита. — Вчера дошъл и вече се прави на голям тарикат! Внимавай да не ти се стъжни животът.
— Какво става тук?
— Ник прави глупости. Застъпи се за курвата.
Никита мълчеше. С неприязън гледаше Гирата право в очите. Не му харесваше този изрод.
— Жените са мръсници — каза Витал. — Щом не може да духа, бой по тиквата.
Никита го изгледа сърдито и недоволно изпод вежди. Не трябва да се бият жени, пък били те и евтини курви. Беше убеден в правотата си.
Витал долови мислите му.
— Ама и ти, Гира, си един умник. Ами, ако беше пребил тая глупачка до смърт? Я изобщо стига, майната им на тези пачаври. Хайде, да седнем на масата, да пийнем за помирението. Че като гледам, едва ли не сте на нож.
— Хайде, да вкараме по едно — измърмори под носа си Гирата и тръгна след Витал.
— Не всички жени са мръсници! — каза подире им Никита.
Витал само кимна с глава. Демек, може и да си прав, Ник.
Иди ги разбери жените.
В помещението, предназначено за закусвалня, Витал наля на Никита и Гирата по една пълна чаша водка. Вече бяха изгонили проститутките и в стаята бяха останали само те.
— Няма нужда чак брудершафт да пиете. Но поне се прегърнете. Хайде, братоци!
Когато Никита и Гирата се чукнаха и пресушиха чашите до дъно, Витал кимна доволно. Като че се радваше, че между тях отново всичко е наред.
По принцип Витал не беше лошо момче. Но виж, Гирата… Нищо, дори и водката не можеше да заличи неприязънта му към този кретен. А и самият Гирата, изглежда, също таеше злоба към него. Никита не се страхуваше. Но след този инцидент в душата му остана горчилка. Честно казано, вече нямаше такова голямо желание да става мутра.
Капитана не знаеше със сигурност защо мутрите бяха нарекли Сфинкса именно така. С плешива глава и очички като карфици, той имаше далечна прилика с прасе. Може би не е Сфинкс, а Свинкс? Така или иначе, Капитана нямаше повод за недоволство. Сфинкса му вършеше добра работа.
Умно момче беше, имаше мъртва хватка, а и пипето му сечеше както трябва. Някога беше ченге, но го бяха изгонили от милицията. Не защото не си изпълняваше служебните задължения както трябва — с това всичко било наред, — а защото беше подкупен. Получаваше рушвети от Капитана. Веднъж бе арестувал едно от момчетата му, което му казало: „Какви ги вършиш бе, приятел? Че аз работя за ченгетата“. А нашият му отвърнал: „Точно затова те прибирам, защото и аз бачкам за тях“. Много забавен случай. И съвсем реален. А след това същото това момче било удушено в една килия от арестантите. Уж сам се обесил с кърпата си.