Чауса го възприе като нещо нормално. В присъствието на Витал той си позволяваше какво ли не, но никога не дръзваше да влиза в конфликт с него или да оспорва думите му. В петорката действаше строг режим на подчинение.
Скоро се появи и Гирата — едър, тежко стъпващ, тромав. Но казват, че по време на бой ставал много подвижен и непредвидим. Бива го и момичетата да пердаши. Говедо! Никита го погледна с неприязън.
Гирата не извади късмет да пие бира. Нямаше време за това. Сам си е виновен, да беше дошъл по-рано.
— Е, хайде, братоци, да тръгваме — каза Витал и пръв стана от масата.
Черното патило и препатило беемве стоеше на паркинга до кафенето. До него най-нагло се беше набутал някакъв раздрънкан запорожец — бракма и половина. Никита щеше да си глътне езика от учудване, когато видя как Чауса се запъти към него. Той съвсем спокойно отвори вратата и седна зад волана. Не стига това, ами си сложи и някакъв сив кирлив каскет.
— Аа! — Никита успя да каже само това.
— И „а“, и „б“, това е положението — подсмихна се Витал. — Какво си се гипсирал? Хайде, влизай бързо в колата!
Никита седна в бавареца до Гирата. Не беше най-приятната компания, но нали не можеше да изгони Витал от предната седалка.
Колата беше страшна бегачка. Вовата се чувстваше като цар на пътя и нарушаваше правилника за движение без никакви угризения на съвестта, затова пък Чауса със запорожеца отзад не си слагаше грях на душата. Нищо чудно, че успя да се задържи зад тях само половин минута и се загуби някъде в потока от коли.
— А аз си мислех, че запорожецът може да излита вертикално — подигравателно каза Никита.
— Е, не точно вертикално — каза Витал. — Но докъдето трябва, ще долети. Затова пък в багажника си има ядрена бойна глава.
— Да бе! — не му повярва Никита.
— Какво „да бе“… Целият ни арсенал е в тая бълха. Има по едно ТТ за всеки. Освен това два калашника, сума ти лимонки и даже гранатомет. Не звучи ли внушително?
— Общо взето, да.
— А зацепваш ли защо караме всичко това в него?
— Не.
— Ами размърдай си малко сивото вещество. Ти, да речем, си ченге. Трябва да спреш две-три коли за проверка по план-график. Каква кола ще спреш? Хайде, мисли де!
— Е, някоя по-гъзарска — отговори Никита.
— А така! Ако си готино ченге — ще спреш някоя гъзарска кола. Ако си посредствен, ще спреш някоя по-стара западна кола, някоя волга или пък жигула. Но в никакъв случай няма да спреш някакъв си запорожец. Един вид, от какъв зор ще си губиш времето с тая бракма.
— Ами да.
— А ако на всичко отгоре зад волана седи някакъв мизерник с кирлив каскет, даже няма и да го погледнеш. Е, как ти се струват нашите шашми?
— Добре обмислено.
— Така е, добре е обмислено. Точно затова, Ник, все още сме на свобода. А и нямаме никакво намерение да влизаме зад решетките. Нали така, Вова?
— Спор няма! — кимна онзи и най-нагло засече на завоя една лада седмица. Колата замалко да се блъсне в някакъв уличен стълб. Трудно е да се опише физиономията, която направи засеченият шофьор.
— В казармата редовно ли стреляхте с автомат? — попита го Витал.
— Чак ми се повръща.
Никита можеше да стреля и от легнало положение, и от коляно, и прав, от място и в движение, по неподвижна и по движеща се мишена. И винаги уцелваше точно в десетката.
— Отлично! Значи ти си с автомата. Макар че, разбира се, ще е по-добре, ако може да се мине и без пукотевица. Няма смисъл от нея.
След около десетина минути колата спря пред магазина, който заемаше целия първи етаж на една монументална обществена сграда от сталински тип, разположена на кьоше.
— Хайде, да отидем да разгледаме телевизорите — злорадо се усмихна Витал.
Погледът му стана леден, лицето — каменно. От спокойния равнодушен Витал не беше останала и следа. Пред Никита стоеше безпощадна мутра. Такъв може да убие човек и окото му няма да мигне.
Към магазина тръгнаха само четирима. Най-отпред вървеше Витал, а след него останалата свита — Вовата, Гирата и Никита. Чауса остана в запорожеца за всеки случай.
В магазина всичко сияеше от чистота и лукс — мраморът, стъклото, ламинатът. А освен това беше прохладно от включения климатик. Навсякъде имаше редици със стелажи, а върху тях — телевизори от всички видове марки и каквито поискаш размери, стереоуредби, видеомагнетофони. Това беше в едната зала. В другата имаше перални, хладилници, климатици.
— Огромно нещо, страхотия — възхитено възкликна Вовата.